На другия ден в един и половина отивам у Ван Норден. Това е почивният му ден или по-точно почивната му нощ. Ван Норден е оставил бележка на Карл, че днес ще му помагам при пренасянето.
Заварвам го необичайно угнетен. Съобщава ми, че не е мигнал цялата нощ. Нещо му тежи, нещо го яде отвътре. Много скоро разбирам какво е то — с нетърпение ме е чакал да пристигна, за да изплюе камъчето.
— Тоя човек — започва той, имайки предвид Карл, — тоя човек е истински майстор. Описа ми всеки детайл най-подробно. Предаде ми го с такава точност, че съм сигурен: всичко е една идиотска лъжа... но не мога да престана да мисля за това. Ти не знаеш как работи съзнанието ми!
Спира, за да ме попита дали Карл ми е разправил цялата история. Изобщо не се съмнява, че Карл може да е разказал на мен едно, а на него друго. Изглежда смята, че историята е измислена специално, за да го измъчва. Като че ли няма нищо против, че това е измислица. Завладели го „картините“, както казва той, оставени в съзнанието му от Карл. Картините са истински, даже цялата история да е измислена. Освен това безспорен е фактът, че на сцената действително се е появила една богата путка и че Карл действително я е посетил. Какво се е случило в действителност е второстепенно; той допуска, че Карл ѝ е хвърлил яко ебане. Обаче най-много го отчайва мисълта, че онова, което му е описал Карл, може да е било възможно.
— Напълно в негов стил е да ми каже, че я е ебал шест-седем пъти — отбелязва Ван Норден. — Знам, че това са измишльотини и нямам нищо против, но когато Карл добавя, че оная наела кола, отишли в Булонския лес и използвали коженото палто на мъжа ѝ за одеяло, това вече е прекалено. Казал ти е, предполагам, за шофьора, който почтително чакал..., и слушай, спомена ли ти, че през цялото време моторът бръмчал? Великолепна композиция. Бога ми! Типично за него е да измисли такава подробност... това е уж дребен детайл, но прави разказа психологически достоверен... не можеш да си го избиеш от главата след това. И ми го разказва тъй гладко, тъй свободно... Интересно дали го е измислил предварително или просто така спонтанно е изскочило от главата му? Карл е толкова хитър лъжец, че не можеш лесно да се отървеш от него... все едно че ти пише писмо, едно от ония писма като саксии с цветя, дето ги съчинява по цяла нощ. Не разбирам как може човек да пише такива писма... не мога да проумея що за манталитет е неговият... това е един вид мастурбация... ти какво мислиш?