Когато все пак Ван Норден се измъква от леглото и започва да се бръсне, вече е късен следобед. Най-после съм успял да насоча мислите му в друго направление, главно към преместването. Влиза прислужницата, за да види дали е готов — трябвало до обед да освободи стаята. В този момент Ван Норден тъкмо си обува панталоните. Леко изненадан съм, че нито се извинява, нито се извръща. Като го гледам как стои невъзмутим, закопчава си панталона и дава заповеди на прислужницата, започвам да се кискам.
— Не ѝ обръщай внимание — отбелязва Ван Норден и ѝ хвърля поглед, изпълнен с върховно презрение — на тая дебела свиня. Ощипи я по гъза, ако искаш. Няма да каже нищо. — И нарежда, на английски език, на прислужницата: — Ела тука, кучко, сложи си ръката на тая ми работа!
Не издържам повече. Избухвам в смях, в пристъп на истеричен смях, който заразява и прислужницата, въпреки че тя не разбира за какво става дума. Прислужницата започва да сваля от стените картините и снимките, повечето от тях негови.
— Хей ти! — изсъсква Ван Норден и тресе към нея пръст. — Ела тука! Ето ти нещо за спомен от мен — и дръпва една фотография от стената. — Като тръгна, можеш да си избършеш гъза с нея. Виждаш ли каква тъпа крава е — обръща се той към мен. — Нямаше да стане по-умна, ако го бях рекъл на френски. — Прислужницата стои с отворена уста; явно е убедена, че Ван Норден е побъркан. — Хей! — извиква ѝ като на глуха той. — Хей, ти! Да, ти! Ето така...! — Взема снимката, своята снимка, и си избърсва гъза с нея. — Comme са![35] Чактисваш ли? Трябва да ѝ го нарисуваш, за да те разбере — пояснява той, издавайки напред долната си устна с върховно отвращение. Наблюдава я безпомощно, докато тя хвърля вещите му в големите куфари. — Сложи и тия неща — добавя той, като ѝ подава четката за зъби и тоалетния душ.
Половината от вещите му лежат на пода. Куфарите са претъпкани и няма място за картините, книгите, полупразните бутилки.
— Седни за минутка. Имаме много време. Трябва да обмислим тая работа. Ако не беше дошъл, никога нямаше да се измъкна оттук. Виждаш колко съм безпомощен. Да не забравя да отвъртя крушките... те са мои. Това кошче за отпадъци също е мое. Тия мошеници очакват от теб да живееш като свиня. — Прислужницата е слязла долу да вземе канап. — Почакай и ще видиш... ще ми таксува канапа, даже да е само три су. Тук и едно копче на панталоните няма да ти зашият безплатно. Мръсни, въшливи муфтаджии! — Грабва от камината бутилка с ябълкова ракия и ми кима да взема другата. — Няма смисъл да ги носим на новото място. Хайде да ги опразним сега. Но не ѝ давай да пие! На тая никаквица не бих оставил дори парче тоалетна хартия. Ще ми се да съборя хотела, преди да тръгна. Слушай... изпикай се на пода, ако искаш. Де да можех да се изсера в чекмеджето на бюрото! — Толкова силно е отвратен от себе си и от всичко останало, че не знае какво да направи, за да си излее чувствата. Отива до леглото с бутилка в ръка, дръпва покривката и напръсква дюшека с ракия. Неудовлетворен от извършеното, забива ток в дюшека. За съжаление обувките му не са кални. Накрая взема чаршафа и си ги изтрива с него. — Това поне ще им създаде малко работа — отмъстително мърмори той. После отпива солидна глътка ракия, отмята глава назад, прави си гаргара продължително, старателно, и изплюва всичко върху огледалото. — На ви, долни мошеници! Изтрийте го, когато си ида! — Крачи напред-назад и си говори нещо под носа. Вижда на пода скъсаните си чорапи, взема ги и ги раздира на парчета. Картините също го вбесяват. Хваща една — негов портрет, рисуван от позната лесбийка — и я пробива с крак. — Мръсна кучка! Знаеш ли какво имаше нахалството да ме помоли? Помоли ме да ѝ прехвърлям моите путки, когато скъсвам с тях. Не ми даде нито су за хвалебствените рецензии, дето написах за нея. Мислела си е, че аз наистина се възхищавам от картините ѝ. Тоя мой портрет нямаше да мога да ѝ го измъкна, ако не бях обещал да ѝ уредя работата с оная путка от Минесота. Тъй беше лапнала по нея... тичаше след нас като разгонена кучка... не можехме да се отървем! Разгони ми фамилията. Стигна се дотам, че почти се боях да водя путки тука, защото все очаквах тя да нахлуе. Промъквах се като крадец и веднага щом влизах, заключвах вратата... Тя и оная другата путка от Джорджия направо ме подлудяват. Едната е постоянно разгонена, другата е постоянно гладна. Не обичам да еба гладна жена. Все едно че пъхаш някаква храна в нея и после я изваждаш... Господи, това ми напомня за нещо... къде сложих синьото мазило? Важно е. Имал ли си някога пичи въшки? По-кофти е от трипер. А и не зная от коя съм го прихванал. Последната седмица тука идваха толкова много жени, че не им помня бройката. Смешна работа, защото всички миришеха на чисто. Но нали знаеш как стават тия неща...