След като се подмилквах цяла седмица на шефа — така се прави това тук, — успях да заема мястото на Пековър. Нещастникът наистина умря няколко часа след като падна на дъното на шахтата. И точно както бях предрекъл, направиха му величествено погребение, с тържествена литургия, огромни венци и всичко останало. Всичко, без изключение! А след погребалните обреди онези от горния етаж си устроиха пир в една кръчма. Жалко, че Пековър не можа да хапне поне малко — толкова би му било приятно да поседи с хората от горния етаж и да слуша колко често споменават името му.
От самото начало трябва да кажа, че няма за какво да се оплаквам. Сякаш съм в приют за душевно болни и имам разрешение да онанирам до края на живота си. Целият свят е току под носа ми и изисква само да слагам препинателни знаци на бедствията. Ония хитреци от горния етаж не пропускат нищо: нито радости, нито мъки остават незабелязани. Те живеят сред суровите житейски факти, сред действителността, както я наричат. Това е действителността на едно блато, а те са жабите, които няма какво по-добро да правят, освен да квакат. Колкото повече квакат, толкова по-действителен става животът. Адвокат, свещеник, лекар, политик, журналист — това са знахарите, сложили пръсти на пулса на света. Атмосфера на непрекъснати бедствия. Прекрасно е. Сякаш барометърът изобщо не се променя, сякаш знамето винаги е наполовина вдигнато. Виждаш как идеята за рая завладява съзнанието на хората, как печели почва дори когато всички подпори са избити под нея. Би трябвало да съществува един друг свят освен това блато, където всичко е накамарено безразборно. Трудно е да си представиш какъв може да бъде този рай, за който мечтаят хората. Жабешки рай, несъмнено. Миазми, мръсна пяна, водни лилии, застояла вода. Седиш си спокойно на лист от водна лилия и цял ден квакаш. Нещо подобно, предполагам.
Катастрофите, които коригирам, оказват удивително терапевтично въздействие върху мен. Представям си едно състояние на абсолютен имунитет, омагьосано съществуване сред отровните бацили. Не ме трогват нито земетресения, нито експлозии, нито бунтове, нито бедствен глад, нито стълкновения, нито войни, нито революции. Ваксиниран съм против всяка болест, всяко нещастие, всяка скръб и мъка. Това е кулминацията на един живот, изпълнен с душевна твърдост. Седя си в моята малка ниша и всичките отрови, които светът ежедневно изпуска, минават през пръстите ми. Даже и ноктите ми не се изцапват. Абсолютно съм имунизиран. Чувствам се но-добре дори от прислужник в лаборатория, защото тук няма зловония, а само миризма на топящо се олово. Земята може да експлодира — все едно, аз ще бъда тук, за да сложа точка или запетая. Може дори да спечеля малко допълнително време, защото при такова събитие би трябвало да излезе последно, специално издание. Когато земята експлодира и последният брой отиде в печатницата, коректорите спокойно ще съберат всички запетаи, тирета, звездички, скоби, кавички, точки, удивителни знаци и тъй нататък и ще ги сложат в една кутия над стола на главния редактор. Comme са tout est regle...[40]
Изглежда, никой от моите колеги не разбира защо съм така спокоен. Те постоянно мърморят, амбициозни са, искат да покажат своето високомерие и злоба. Добрият коректор няма нито амбиции, нито високомерие, нито злоба. Добрият коректор е нещо като Всемогъщия Бог — има го на света, но не произлиза от самия него. Той е само неделен Бог. Неделя е свободният му ден (или нощ). В неделя слиза от своя пиедестал и показва гъза си на правоверните. Веднъж седмично изслушва всички болки и огорчения на света — това му е достатъчно за цялата седмица. Другите дни от седмицата остава в ледените зимни блата, един абсолют[41], безгрешен абсолют, различаващ се от необятното празно пространство само по белега на ваксинацията.
41
Вечната, неизменната и безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог - Б. пр.