Най-голямото нещастие за един коректор е заплахата, че ще изгуби работата си. Когато се събираме в почивките, въпросът, от който се разтреперваме, е: какво ще правиш, ако изгубиш работата си? За човека от конюшнята, чието задължение е да смита тора, върховният ужас е да съществува свят без коне. Проява на малоумие ще е да му кажеш, че е отвратително цял живот да рине топли лайна. Човек може и да заобича лайната, стига препитанието му да зависи от тях, стига те да му носят благополучие.
Ако в мен бяха останали все още някаква чест, гордост, амбиции и тъй нататък, тоя живот би ми се сторил най-ниското стъпало на деградацията, но сега аз го приемам тъй както инвалидът приема с удоволствие смъртта. Той, подобно на смъртта, е една отрицателна действителност — нещо като рай, без болката и ужаса от умирането. В тоя подземен свят единствените важни неща са правописът и препинателните знаци. Няма значение от какъв характер е нещастието, а само дали е изписано правилно. Всичко е на едно ниво — вечерни рокли последна мода, нов боен кораб, чума, взривно вещество, астрономическо откритие, срутване на дига, железопътна катастрофа, покачване на борсата, безпогрешен изстрел, екзекуция, обир, политическо убийство и какво ли не още. Нищо не убягва от очите на коректора, но и нищо не може да пробие неговата бронирана жилетка. Мадам Шеер (бивша госпожица Естев) пише на индуса Ага Мир, че е много доволна от неговата работа. „Омъжих се на 6 юни и ви благодаря. Много сме щастливи и се надявам, че благодарение на вашите способности така ще бъде завинаги. Изпращам ви с пощенски запис сумата... за да ви възнаградя..." Индусът Ага Мир по необясним начин предсказва бъдещето и точно чете всички ваши мисли. Той ще ви посъветва, ще ви помогне да се отървете от всички грижи и неприятности и т.н. За посещения или писма: Париж, Авеню „Мак Махон" №20“.
Той чете мислите ви по удивителен начин! Това, предполагам, означава от най-незначителните до най-безсрамните, без изключение. Тоя Ага Мир сигурно разполага с много свободно време. Или се съсредоточава само върху мислите на ония, които изпращат пари с пощенски запис? В същия брой забелязвам заглавие, обявяващо „вселената се разширява толкова бързо, че може да се пръсне“, а под него има снимка на едно ужасно главоболие. А по-нататък следва разказ за перлата, подписан Текла. Авторът осведомява всички, че мидата създава два вида перли — „дивата“ или ориенталската перла и „култивираната“ перла. Същия ден в Трирската катедрала немците експонират Христовата риза. За първи път от четиридесет и две години я изваждат от нафталина. Нищо не е казано за панталона и жилетката. В Залцбург, ако щете вярвайте, пак в същия ден, две мишки се родили в стомаха на един мъж. Има снимка на прочута киноактриса с кръстосани крака, почива си в Хайд Парк, а под снимката известен художник отбелязва: „Според мен госпожа Кулидж притежава такова очарование и индивидуалност, че трябва да бъде избрана сред дванайсетте най-прославени американци, дори съпругът ѝ да не беше президент.“ От интервюто с господин Хумхал от Виена подбирам следното... „Преди да завърша, искам да кажа — отбелязва господин Хумхал, — че не стигат само безупречен шев и кройка. Майсторлъкът на шивача личи в това как стои дрехата. Костюмът трябва да следва формите на тялото и все пак да запазва линията си, когато собственикът му ходи или седи.“ А когато се случи експлозия в каменовъглена мина — английска мина — отбележете, моля, че кралят и кралицата винаги изпращат незабавно телеграфически съболезнованията си. И винаги посещават най-важните конни състезания, макар че оня ден според вестника, ако не се лъжа в Дерби, „за голяма изненада на краля и кралицата заваля силно.“ Обаче още по-сърцераздирателно е едно подобно съобщение: „В Италия твърдят, че преследванията не са срещу църквата, но въпреки всичко те се извършват срещу най-отбраните части на църквата. Твърдят, че не са против папата, но те са против самото сърце и очи на папата.“