— Ти беше отвратителен с мен точно преди да замина за Русия — казва тя един ден. — Защо се държа така? Не съм ти сторила нищо лошо, нали?
Под влиянието на приглушените светлини и махагоновата мекота на музиката започвахме да ставаме сантиментални. Наближаваше време да ходя на работа, а още не бяхме вечеряли. Картончетата лежаха на масата пред нас — шест франка, четири и петдесет, седем франка, два и петдесет, — броях ги механично и същевременно се питах дали нямаше да ми е по-добре, ако бях барман. Често, когато тя ми говореше неспирно за Русия, за бъдещето, за любов и всякакви там глупости, аз се замислях за най-неуместни неща, като например да стана чистач на обувки или прислужник в тоалетна, най-вече, предполагам, защото в заведенията, където ме водеше, беше толкова уютно. Но изобщо не ми идваше на ум, че ще бъда напълно трезв, а може би стар и грохнал... не, аз винаги си представях, че бъдещето си, колкото и скромно да е то, ще прекарам точно в такава среда, че в главата ми ще звучат същите мелодии, чашите пак ще звънтят и след всеки хубав задник ще се влачи парфюмен шлейф, широк цял метър, който ще заличи вонята от живота, даже там долу в тоалетната.
Странното е, че тия обиколки с нея из луксозните барове никак не ме резглезиха. Разбира се, трудно ми бе да я оставям. Обикновено я завеждах до входа на черквата близо до редакцията. Застанали там се прегръщахме за последен път и тя шепнеше: „Божичко, какво ще правя сега?“ Таня искаше да напусна работа, за да мога да я любя денонощно. Даже вече изобщо не мислеше за Русия, поне докато бяхме заедно. Но в момента, когато я оставях, главата ми се проясняваше. Друга музика, не толкова тиха и проникновена, но също тъй приятна, ме посрещаше, когато минавах през летящата врата. А и друг парфюм, не просто облак с ширина един метър, а вездесъща смесица от миризма на пот и джоджен, която изглежда идваше от машините. Тъй като в повечето случаи влизах леко пийнал, усещането бе сякаш внезапно се смъквах съвсем ниско. Обикновено веднага се запътвах към тоалетната — това доста ме ободряваше. Там беше по-хладно или може би тъй ми се струваше поради шума на течаща вода. Тоалетната неизменно ми действаше като студен душ. Тя беше нещо реално. Преди да влезеш в нея, трябва да минеш край редица французи, които се събличат. Уф, как смърдяха тези хора! И за това също им плащаха добре! Но те бяха там съблечени, някои по дълги долни гащи, други с бради, повечето от тях бледи мършави плъхове с олово във вените. А в самата тоалетна можеш да направиш опис на празните им мисли. Стените бяха осеяни с рисунки и епитети, всички до един шеговито безсрамни, лесно разбираеми и, общо взето, доста весели и приятни. За достигането на някои места сигурно е била нужна стълба, но, предполагам, струвало си е труда, ако ще да погледнеш на това просто от психологическа гледна точка. Друг път, когато стоях там и пикаех, се питах какво ли впечатление би направило това на изисканите дами, които виждах да влизат и излизат от красивите тоалетни в заведенията на „Шанз-Елизе“. Питах се дали биха въртяли толкова високо опашки, ако можеха да прочетат какво мислят тук за гъзовете им. В техния свят несъмнено всичко беше в тюл и кадифе — или поне създаваха такова впечатление с приятните миризми, които излъчваха, когато минаваха покрай теб, шумолейки с роклите си. Някои от тях всъщност не винаги са били толкова изискани дами; някои шумоляха напред-назад само за да рекламират занаята си. И когато оставаха насаме със себе си, когато говореха високо в уединението на будоарите си, сигурно от устните им излизаха доста странни думи. Защото в техния свят, както във всеки друг свят, повечето от това, което става, е неприлично и мръсно, гадно като всяка боклукчийска кофа, обаче самите те са достатъчно късметлийки и имат възможността да сложат капак на кофата.
Както вече казах, този следобеден живот с Таня изобщо не ме разглезваше. От време на време се напивах и трябваше да бъркам с пръст в гърлото си — защото е трудно да преглеждаш коректури, когато не си с всичкия си. За да откриеш една липсваща запетайка, се изисква по-голямо съсредоточаване, отколкото да предадеш в съкратен вид философията на Ницше. Понякога на пияна глава можеш да бъдеш блестящ, но в коректорския отдел няма място за съвършенство. Дати, десетични дроби, точки, запетаи — това е най-важното. А тия неща е най-трудно да проверяваш, когато главата ти е пламнала. Случваше се да правя много сериозни грешки и добре че се бях научил да се подмазвам на шефа, иначе сигурно щях да бъда уволнен. Веднъж даже получих писмо от важния шеф от горния етаж, когото изобщо не познавах — толкова важен човек беше — и между няколкото саркастични фрази за моята по-висока от обикновеното интелигентност той ми намекваше доста ясно, че трябва да си знам мястото и да си изпълнявам точно служебните задължения, иначе лошо ми се пишело. Откровено казано, много се уплаших. След това изобщо не използвах многосрични думи в разговор. В действителност нощем почти не отварях уста. Правех се на високообразован слабоумник — всъщност точно това искаха от нас. От време на време, за да полаская шефа, отивах при него и учтиво го питах какво значи тази или онази дума. Приятно му беше. Тоя човек беше съчетание между речник и разписание. Независимо от това колко бира изкъркваше през почивката — а той също си даваше допълнителни почивки, доколкото виждах — никога не можеше да го хванеш да казва грешна дата или определение. Беше просто роден за тази работа. А аз съжалявах единствено за това, че знаех твърде много. Понякога, въпреки всички предпазни мерки, се издавах. Ако отивах на работа с книга под мишница, нашият шеф я виждаше и ако книгата беше хубава, се озлобяваше. Но аз не правех нищо умишлено, с цел да го раздразня; твърде много харесвах работата, за да си сложа примка на шията. Все пак трудно е да говориш с човек, с когото нямаш нищо общо. Издаваш се даже и да използваш само едносрични думи. Шефът знаеше много добре, че не проявявам никакъв интерес към неговите приказки. Но необяснимо защо му доставяше удоволствие да отвлича вниманието ми от мечтите и да пълни главата ми с дати и исторически събития. Сигурно по този начин си отмъщаваше.