А само преди година двамата с Мона обичахме да се разхождаме по улица "Бонапарт", след като се бяхме сбогували с Боровски. Тогава площад „Сен Сюлпис“, а и каквото и да е друго в Париж, не означаваше почти нищо за мен. Уморен бях от разговори. Отвратен от лица. Преситен от катедрали, площади, менажерии и от всичко. Отивах в червената спалня с неудобния тръстиков стол, вземах някоя книга; омръзнало ми бе да седя по цял ден, омръзнали ми бяха червените тапети, омръзнало ми бе да гледам толкова много хора да бръщолевят за глупости. Червената спалня и вечно отвореният куфар; нейните рокли, разхвърляни навсякъде в делириумен безпорядък. Червената спалня с моите галоши и бастуни, бележниците, които изобщо не докосвах, ръкописите, които лежаха студени и мъртви. Париж! Това означаваше кафене „Селект“, куполът на Пантеона, битакът, „Америкън Експрес“. Париж! Това означаваше бастуните на Боровски, шапките на Боровски, гвашът на Боровски, праисторическата риба на Боровски — и праисторическите му шеги. Само една нощ изпъква в спомените ми за онзи Париж от 1928 година — нощта преди отплуването за Америка. Необикновена нощ! Боровски леко пиян и малко възмутен от мен, защото аз танцувам поред с всички курви в заведението. Но нали заминаваме утре сутринта. Това казвам на всяка курва, която сграбчвам — заминаваме утре сутринта! Това казвам на блондинката с пъстрите очи. А докато ѝ говоря, тя взема ръката ми и я пъха между краката си. В клозета стоя, пред тоалетната чиния, с огромна ерекция; курът ми изглежда хем лек, хем тежък, като оловно парче с крила. И докато си стоя така, влизат две путки — американки. Поздравявам ги сърдечно, с кур в ръка. Те ми намигват и продължават. В преддверието, когато се закопчавам, забелязвам едната от тях, която чака приятелката си да излезе от кенефа. Оркестърът продължава да свири и вероятно я Мона, я Боровски с бастуна си със златната топка ще дойде да ме вземе, но аз съм в ръцете ѝ сега, тя ме прегръща и не ме е грижа кой ще дойде и какво ще се случи. Вмъкваме се в кабинката, там я натискам в стената и се опитвам да ѝ го пъхна, но не става, и затова сядаме на тоалетната чиния и опитваме така, но пак не става. Както и да опитваме, все не успяваме. През цялото време тя държи кура ми, стиска го като спасител, но безполезно, защото сме твърде възбудени, твърде нетърпеливи. Музиката продължава да свири, ние валсирайки излизаме от кабинката и докато танцуваме в преддверието на кенефа, аз се изпразвам върху красивата ѝ рокля и тя страшно се ядосва. Залитайки се връщам на масата, където са Боровски с червендалестото си лице и Мона с неодобрителния си поглед. Боровски предлага „Хайде утре да заминем за Брюксел“, ние се съгласяваме, а когато се връщаме в хотела, аз изповръщам цялата стая, леглото, легена, костюмите, роклите, галошите, бастуните, недокоснатите бележници и студените мъртви ръкописи.
Няколко месеца по-късно. Същият хотел, същата стая. Прозорците ни гледат към двора с паркираните велосипеди. По-горе, под тавана, има една малка стая, където някакъв млад всезнайко пускаше плочи на грамофона и с пълно гърло повтаряше всевъзможни дълбокомислени глупости. Казвам „прозорците ни“, обаче избързвам, защото Мона дълго време отсъстваше и точно днес ще я посрещна на гара „Сен Лазар“. Привечер вече стоя там, с притиснато в решетестата ограда лице, но Мона я няма и аз отново и отново препрочитам телеграмата ѝ, но това с нищо не ми помага. Връщам се в Латинския квартал и все пак излапвам една обилна вечеря. По-късно, разхождайки се край Пантеона, неочаквано зървам едно бледо, мрачно лице и пламтящи очи — и кадифеното костюмче, което много харесвах, защото там, под меката материя, винаги бяха топлите ѝ гърди, белите гладки крака, хладни, твърди, мускулести. Тя изскача изсред морето от лица и ме прегръща, страстно ме прегръща — хиляди очи, носове, пръсти, крака, бутилки, прозорци, дамски чантички, чинийки ни гледат, а ние, забравили всичко, се прегръщаме. Сядам до нея и тя започва да говори — потоп от думи. Необуздано разрушителни, истерични, перверзни, прокажени звуци. Не чувам нито дума, защото тя е красива, аз я обичам и съм щастлив и готов да умра.