Няколко седмици по-късно, след като получихме сърдечна покана от Колинс, който се бе завърнал в Хавър, Филмор и аз се качихме една сутрин на влака, подготвени да прекараме уикенда с него. Откакто бях дошъл във Франция, за първи път излизах извън Париж. Бяхме в добро настроение, защото по целия път към морето пихме анжуйско вино. Колинс ни бе дал адреса на един бар, където трябваше да се срещнем. Това беше „Бар Джими“, който изглежда се знаеше от всички в Хавър.
От гарата взехме файтон и потеглихме бързо към мястото на срещата. Беше ни останала половин бутилка анжуйско, която допихме във файтона. Хавър изглеждаше весел и слънчев, въздухът беше свеж, но с остър мирис на сол, от който почти ме обзе носталгия по Ню Йорк. Навсякъде стърчаха мачти и фюзелажи, развяваха се пъстри знаменца, виждаха се широки открити площади и кафенета с високи тавани, типични за провинцията. Приятното впечатление бе мигновено — градът ни посрещаше с разтворени обятия.
Още преди да стигнем до бара, видяхме Колинс да тича по улицата, очевидно към гарата. Както обикновено малко бе закъснял. Филмор веднага предложи да изпием по едно перно. Потупвахме се по гърбовете, смеехме се, плюехме, вече пияни от слънцето и соления морски въздух. Колинс изглежда не се решаваше да започне с перно. Имал лек трипер, осведоми ни той. Нищо сериозно — леко „прокапване“ и това е. Извади от джоба си шишенце — казваше се „Венецианка“, доколкото помня. Моряшкото лекарство за трипер.
Спряхме в един ресторант да похапнем, преди да отидем в „Бар Джими“. Това бе много голяма кръчма с тежки опушени мертеци и отрупани с храна маси. Пихме до насита от виното, което ни препоръча Колинс. После се преместихме на терасата и пихме кафе и ликьори. Колинс говореше за барон дьо Шарлю, човек на място, както каза той. Почти цяла година вече живеел в Хавър и харчел парите, натрупани от контрабанда на спиртни напитки. Вкусовете му бяха прости — храна, пиене, жени и книги. И лична баня! За това особено настояваше.
Когато пристигнахме в „Бар Джими“, все още говорехме за барон дьо Шарлю. Беше късен следобед и барът точно започваше да се пълни. Джими беше там, с червено като морков лице, а до него видяхме жена му — хубава, закръглена французойка с искрящи очи. Посрещнаха ни чудесно във всяко едно отношение. Пред нас отново бяха поставени чаши с перно, грамофонът пищеше, хората дърдореха на английски, френски, холандски, норвежки и испански, а Джими и жена му, много подвижни и чевръсти, целуваха и потупваха сърдечно по гърба всеки, вдигаха чаши и се чукаха — веселието така се развихри, че изпитах желанието да се съблека и да изиграя един боен танц. Жените се бяха скупчили около бара като мухи. Щом бяхме приятели на Колинс, това означаваше, че сме богати. Какво от това, че бяхме със стари дрехи; всички англичани се обличат така. Нямах нито су в джоба си, но това, разбира се, не бе особено важно, тъй като бях почетен гост.
Все пак се почувствах леко смутен с двете разкошни проститутки, които бяха увиснали на ръцете ми и чакаха да поръчам нещо. Реших да хвана бика за рогата. Вече никой не знаеше кои напитки са за сметка на заведението и кои трябваше да се плащат. Налагаше са да бъда джентълмен, макар да нямах нито су в джоба си.
Ивет — съпругата на Джими — бе необикновено благосклонна и дружески настроена към нас. Тя подготвяше гощавка в наша чест, което щеше да отнеме още малко време. Не трябваше да се напиваме — тя искаше да се насладим на храната. Грамофонът ревеше като побеснял и Филмор бе започнал да танцува с една красива мулатка с плътно прилепнала кадифена рокля, която подчертаваше всичките ѝ прелести. Колинс се настани до мен и ми прошепна няколко думи за момичето от другата ми страна.
— Мадам ще я покани на вечеря — увери ме той, — ако искаш да я имаш.
Била бивша проститутка, която сега притежаваше красив дом в покрайнините на града. Сега била любовница на някакъв морски капитан. Той бил на плаване и нямало от какво да се страхувам.
— Ако те хареса, ще те покани да отидеш при нея — добави Колинс.
Това ми бе достатъчно. Веднага се обърнах към Марсел и започнах да я атакувам с комплименти. Отидохме в един ъгъл и преструвайки се, че танцуваме, се мачкахме яростно. Джими весело ми смигна и кимна одобрително. Марсел беше похотлива кучка и същевременно приятна жена. Както забелязах, тя скоро се отърва от дружката си, после седнахме и започнахме дълъг интимен разговор, който за съжаление бе прекъснат от известието, че вечерята е готова.