Бяхме двадесетина души на масата. Аз и Марсел седяхме в единия край, точно срещу Джими и жена му. Вечерята започна с пукане на тапи от шампанско, последвани от пиянски речи, по време на които аз и Марсел се опипвахме под масата. Когато дойде моят ред да стана и да кажа няколко думи, трябваше да държа салфетката отпреде си. Беше и мъчително, и весело. Наложи се максимално да съкратя речта си, защото Марсел непрекъснато ме гъделичкаше около хуя.
Вечерята продължи почти до полунощ. Аз очаквах да преспя с Марсел в красивата ѝ къща на скалата. Но не би. Колинс бе решил да ни разведе из града и не можех да откажа.
— Не се безпокой за нея — подхвърли той. — Докато си тръгнеш от Хавър, ще ѝ се наситиш. Сега ѝ кажи да те чака тук, докато се върнем.
Марсел се нацупи, но когато ѝ обяснихме, че имаме на разположение няколко дни, се оживи. Излязохме навън и Филмор със сериозен вид ни хвана за ръцете и каза, че трябва да ни признае нещо. Изглеждаше блед и разтревожен.
— Е, какво има? — весело попита Колинс. — Изплюй камъчето де!
Филмор не можеше да го каже просто така, веднага. Той замънка, покашля се и най-после изтърси:
— Ами, когато отидох преди малко в клозета, забелязах нещо...
— Значи си се заразил! — тържествуващо извика Колинс и извади шишенцето с „Венецианката“. — Няма да ходиш на доктор — добави злобно той. — Ще ти изпият кръвчицата! И няма да спираш пиенето. Бабини деветини! Два пъти на ден ще пиеш от тая течност... ще разклащаш добре шишенцето. Няма по-лошо от това да се ядосваш, разбираш ли? Хайде! Когато се върнем, ще ти дам шприц и калиев перманганат.
И тръгнахме в нощта надолу към брега, откъдето долитаха музика, крясъци и пиянски псувни. Колинс говореше непрекъснато ту за едно, ту за друго, за момичето, в което се бил влюбил, за трудните моменти, които изживявал, докато се отърве от скандала, след като родителите на момичето разбрали. От това премина пак на барон дьо Шарлю, а после на Курц, който тръгнал срещу течението на реката и изчезнал. Любимата му тема. Харесваше ми начинът, по който Колинс непрекъснато се движеше на този литературен фон, като милионер, който изобщо не слиза от своя Ролс Ройс. За него не съществуваше междинна област, която да разграничава действителност и идеи. Влязохме в публичния дом на „Ке Волтер“, Колинс се опъна на дивана, позвъни за момичета и напитки, но все още продължаваше да гребе заедно с Курц и чак когато момичетата се пльоснаха в леглото до него и запушиха устата му с целувки, той прекъсна блужданията си. После, като че внезапно осъзнал къде е, се обърна към възрастната съдържателка и много красноречиво ѝ разказа за двамата си приятели, дошли чак от Париж специално да видят нейното заведение. В салона имаше пет-шест момичета, всичките голи и всичките красиви. Те подскачаха около нас като птички, а ние тримата се опитвахме да поддържаме разговора с бабата. Накрая тя се извини и ни покани да се чувстваме като у дома си. Бях просто очарован от нея, толкова мила и дружелюбна бе тя и по майчински ласкава. А какви обноски! Ако беше малко по-млада, щях да се опитам да я сваля. Определено никой не би могъл да си помисли, че се намираме в „свърталище на порока“, както го наричат някои.
Във всеки случай постояхме там около час и тъй като само аз бях в състояние да се ползвам от услугите на заведението, Колинс и Филмор останаха долу да разговарят с момичетата. Когато се върнах, заварих двамата проснати на леглото; момичетата се бяха наредили в полукръг около тях и с ангелски гласове пееха хора от „Розите на Пикардия“. Тръгнахме си емоционално потиснати — особено Филмор. Колинс бързо ни отведе в един долнопробен бар, пълен с пияни моряци в отпуск, където поседяхме малко и погледахме хомосексуалната вечеринка, която се вихреше. Когато излязохме оттам, трябваше да минем през квартала на проститутките, където видяхме още много заметнати с шалове баби, които седяха на праговете, вееха си с ветрила и любезно кимаха на минувачите. Всички бяха симпатични добри души и приличаха на бавачки в детска градина. Групички моряци прииждаха, олюлявайки се шумно, и влизаха в евтините бардаци. Навсякъде секс: той се разливаше като нисък прилив, помитащ подпорите изпод града. Разходихме се край брега, където цареше страшна бъркотия; получаваше се впечатлението, че всички тези кораби, траулери, яхти, шхуни и баркаси са били ответи на брега от яростна буря.
За четиридесет и осем часа се бяха случили страшно много неща и ми се струваше, че сме били в Хавър цял месец. Планирахме да тръгнем обратно в понеделник рано сутринта, защото Филмор трябваше да бъде на работа. Неделята прекарахме в пиене и оргии, без да ни пука за трипера. Същия следобед Колинс сподели с нас, че смята да се върне в ранчото си в Айдахо. От осем години не си бил ходил у дома и искал да види отново планините, преди да направи още едно пътешествие на Изток. Седяхме в някакъв бардак и чакахме да се появи едно момиче, на което той бе обещал малко кокаин. Хавър му бил омръзнал, каза ни той. Прекалено много лешояди висели на шията му. Освен това жената на Джими се влюбила в него и с истеричната си ревност му правела живота непоносим. Почти всяка вечер скандали. Откакто сме пристигнали, тя се държи добре, но това няма да трае дълго, увери ни Колинс. Особено ревнувала от една рускиня, която от време на време посещавала бара. А също и когато се напиела. Скандалджийка. Отгоре на всичко той бил безнадеждно влюбен в момчето, за което ни разказа още първия ден.