Принцесата беше нервна — непрекъснато почесваше бедрото си и потъркваше нос.
— Той защо иска точно сега да си оправя леглото? — внезапно ме попита принцесата. — Да не мисли, че по този начин ще ме свали? Такова голямо дете е. Държи се неприлично. Заведох го в руски ресторант, а той танцуваше там като негър.
— Принцесата завъртя дупето си, за да покаже как. — А и говори прекалено много. Прекалено високо. Говори глупости.
Тя се завъртя из стаята и с високо вдигната брадичка започна да разглежда картините и книгите, без да спира да се почесва. От време на време се завърташе като боен кораб и показваше едната си страна. Филмор непрекъснато я следваше с бутилка в едната ръка и чаша в другата. — Престани да вървиш подире ми! — извика тя. — И само това ли имаш за пиене? Не можеш ли да поръчаш бутилка шампанско? Нужно ми е шампанско. Нервите ми! Ах, нервите ми!
— Актриса... кинозвезда... — опитва се да ми прошепне в ухото Филмор. — Някакъв мъж я зарязал и тя още не може да се съвземе... Сега ще я напия...
— Тогава изчезвам — точно казвах аз, когато принцесата ни прекъсна:
— Защо си шепнете? — И тропна с крак. — Не знаете ли, че това е невъзпитано. А ти — аз мислех, че ще ме заведеш някъде. Нали ти казах, че тази вечер трябва да се напия?
— Да, да — успокояваше я Филмор. — След минутка излизаме. Искам само да пийна още едно.
— Ти си свиня! — изкрещя принцесата. — Но си добро момче. Само дето си много шумен. Нямаш обноски. — Тя се обърна към мен. — Мога ли да му вярвам, че ще се държи прилично? Тази вечер трябва да се напия, но не искам той да ме изложи. После може би ще се върна тук. Бих искала да поговоря с вас. Вие ми изглеждате по-интелигентен.
Когато тръгваха, принцесата се ръкува сърдечно с мен и обеща да дойде някой път на вечеря — „когато съм трезва“, добави тя.
— Прекрасно! — отбелязах аз. — Доведете още една принцеса или поне графиня. Всяка събота сменяме чаршафите.
Около три часа сутринта, олюлявайки се, Филмор влиза... сам. Пиян е, та чак свети и тропа с напукания си бастун като слепец. Троп, троп, троп по уморителния тесен път...
— Лягам си веднага — заявява той, минавайки край мен. — Утре ще ти разкажа всичко. — Отива в стаята си и отмята покривката на леглото. Чувам го да пъшка: „Каква жена! Каква жена!“ След секунда отново се появява — с шапка на главата и с напукания бастун в ръка. — Знаех си, че ще стане нещо такова. Тя е луда!
Тършува известно време из кухнята и се връща в ателието с бутилка анжуйско вино.
Налага се да стана и да изпия една чаша с него.
Доколкото мога да натъкмя фрагментите от историята, всичко започнало в кафене „Рон Поен дьо Шанз-Елизе“, където на връщане от работа Филмор се отбил да пийне нещо. Както обикновено, в този час терасата била пълна с пропаднали типове. Тая си седяла насред пътеката между масите с купчина чинийки пред себе си. Наливала се спокойно, без компания, когато Филмор случайно минал край нея и привлякъл погледа ѝ. „Пияна съм“ — изкискала се тя. „Ще седнете ли?“ И тогава, сякаш това било напълно естествено, започнала с история за своя кинорежисьор, как я зарязал, как тя се хвърлила в Сена и тъй нататък. Вече не помнела от кой мост се била хвърлила, а само това, че когато я измъкнали от водата, се била събрала тълпа. Пък и според нея нямало никакво значение от кой мост се била хвърлила — защо ѝ задавал такива въпроси? Засмяла се истерично, а после изведнъж пожелала да се махне оттам — искала да танцува. Когато видяла, че Филмор се колебае, импулсивно отворила чантичката си и извадила стофранкова банкнота. В следващия момент обаче решила, че сто франка няма да са достатъчни. „Имаш ли изобщо някакви пари?“, попитала тя. Не, той нямал много мари в джоба си, но вкъщи имал чекова книжка. Двамата се завтекли за чековата книжка, а после, разбира се, аз съм се върнал точно когато Филмор ѝ обяснявал какво значи девиза „Никакви калъфки, никакви ризи“.
Пътьом спрели в „Златната рибка“ за лека вечеря, която тя поляла с няколко водки. Там била в стихията си, всички ѝ целували ръка и шепнели Принцесо, Принцесо. Макар да била пияна, принцесата успявала да запази достойнство. „Не си върти така задника“, непрекъснато му повтаряла, докато танцували.
Когато я завел в ателието, негова била идеята да останат там. Но тъй като принцесата била и интелигентна, и ексцентрична, Филмор решил да изтърпи капризите и и да отложи великото събитие. Даже си представил как среща още една принцеса и ги събира двете заедно. Значи когато излизали, бил в добро настроение и готов, ако се наложи, да похарчи неколкостотин франка за нея. Все пак човек не се запознава всеки ден с принцеси.