Този път тя го завела на друго място — в заведение, където била даже още по-известна и където, както казала, той нямало да има проблеми с осребряването на чека. Посетителите били във вечерни дрехи и докато оберкелнерът ги придружавал до масата, ония тъпаци се късали да чупят гърбове и да ѝ целуват ръка.
Посред танца тя изведнъж си тръгнала от подиума с насълзени очи.
— Какво има? — попитал Филмор. — Сега пък какво направих?
И инстинктивно сложил ръка на задника си, като да спре подрусването му.
— Нищо — отвърнала тя. — Нищо не си направил. Хайде, ти си добро момче.
Отново го завлякла на подиума и започнала да танцува необуздано.
— Но какво ти става? — прошепнал той.
— Нищо — отвърнала принцесата. — Просто видях един човек. — И после внезапно избухнала гневно: — Защо ме напиваш? Не знаеш ли, че от пиенето направо полудявам?... Имаш ли чек? Трябва да се махаме оттук. — Повикала келнера и му прошепнала нещо на руски. — Редовен ли е чекът? — попитала после, когато келнерът се отдалечил. И пак, импулсивно: — Чакай ме долу в гардеробната. Трябва да телефонирам на един човек.
След като келнерът донесъл рестото, Филмор спокойно слязъл в гардеробната, за да я почака. Крачел насам-натам, тананикал, подсвирквал тихо и примлясквал в очакване на хайвера. Минали пет минути. Десет минути. Той продължавал да си подсвирква тихичко. Когато изминали двадесет минути, а принцесата още я нямало, най-после Филмор заподозрял нещо. Гардеробиерката казала, че принцесата била излязла отдавна. Той се втурнал навън. На входа стоял усмихнат негър с ливрея. Попитал го знае ли къде е отишла тя. Негърът се усмихнал и отговорил: „Чух „Купол“, това е всичко, сър!“
В партера на „Купол“ той я намерил седнала със замечтано изражение, като изпаднала в транс, пред чаша с коктейл. Когато го видяла, му се усмихнала.
— А възпитано ли е да ми бягаш така? — попитал Филмор. — Можеше да кажеш, че не ти харесвам.
Тя кипнала, навирила глава. А след едно многословно излияние започнала да хленчи и да се лигави.
— Аз съм луда — циврела тя. — Ти също си луд. Искаш да спиш с мен, но аз не искам. — И започнала да беснее против нейния любовник, кинорежисьора, когото видяла на дансинга. Затова се наложило да избяга. Затова вземала наркотици и всяка вечер се напивала. Затова се хвърлила в Сена. Така както си бърборела, че е луда, изведнъж била осенена от идея. — Хайде да отидем в „Бриктоп“. — Там имала познат... той ѝ бил обещал веднъж работа. Сигурна била, че ще ѝ помогне.
— Колко ще струва? — предпазливо попитал Филмор.
Щяло да струва много, веднага го уведомила тя.
— Но слушай, ако ме заведеш в „Бриктоп“, обещавам да дойда у вас. — Все пак била достатъчно честна да добави, че може да му струва петстотин-шестстотин франка. — Но аз си струвам парите. Ти не знаеш каква жена съм аз. В Париж няма друга като мен...
— Така си мислиш! — Неговата кръв на янки кипнала. — Но аз не виждам нищо такова. Както те гледам, нищо не струваш. Ти си една жалка, откачена кучка. Откровено казано, предпочитам да дам петдесет франка на някоя бедна французойка — те поне ти дават нещо срещу това.
Когато Филмор споменал французойките, онази се разсърдила не на шега.
— Не ми говори за тия жени! Мразя ги! Те са глупави... грозни... користолюбиви. Млъкни!
След малко отново се поусмирила. Сменила тона.
— Миличък — прошепнала тя, — не можеш да си представиш каква съм, когато се съблека. Аз съм прекрасна.
И хванала гърдите си с две ръце.
Но Филмор останал безразличен.
— Ти си кучка — невъзмутимо заявил той. — Не бих имал нищо против да похарча за теб неколкостотин франка, но ти си луда. Даже не си измила лицето си. Дъхът ти вони. Хич не ми пука, че си принцеса... писнало ми е от такива високомерни рускини. Защо не излезеш на улицата да си изчукаш парите. Не си по стока от което и да е френско момиче. Дори не можеш да се сравняваш с тях. Нито су повече не бих похарчил за теб. Трябва да отидеш в Америка — там е точно за такива пиявици като теб...
Тя като че ли изобщо не се смутила от думите му.
— Струва ми се, че мъничко те е страх от мен — казала му.
— Кой го е страх? Мен ли? Да ме е страх от теб? От теб?
— Ти си като малко момче. Невъзпитан си. Когато ме опознаеш по-добре, ще заговориш друго... Защо не опиташ да бъдеш мил? Ако не искаш да дойдеш тази вечер с мен, добре. Утре ще бъда в ,,Рон Поен“ между пет и седем. Харесваш ми.
— Нямам никакво намерение да бъда в „Рон-Поен“ утре или когато и да било! Повече не искам да те виждам... въобще. Свърших с теб. Отивам да си намеря някое хубаво френско момиче. А ти върви по дяволите!