— Така казваш сега — погледнала го тя и се усмихнала уморено. — Но почакай! Ще видиш какво ще стане, когато спиш с мен. Още нямаш представа какво хубаво тяло имам. Мислиш, че французойките знаят да се любят... но ще видиш! Ще те накарам да полудееш по мен. Харесваш ми. Само че не си цивилизован. Ти си просто още момче. Говориш прекалено много...
— А ти си луда — заявил Филмор. — Не бих се влюбил в теб, даже и да си единствената жена на света. Върви вкъщи да си измиеш лицето.
И тръгнал, без да си плати сметката.
След няколко дни обаче принцесата се настани при нас. Тя е истинска принцеса, в това сме напълно сигурни. Но има трипер. Във всеки случай животът тук никак не е скучен. Филмор има бронхит, принцесата, както казах, има трипер, а аз — хемороиди. Току-що върнах шест празни бутилки отсреща в руската бакалница. И от тези бутилки нито капка не е отишла в гърлото ми. Никакво месо, никакво вино, никакъв тлъст дивеч, никакви жени. Само плодове и течен парафин, капки арника и адреналинов мехлем. И нито един достатъчно удобен стол. Точно сега съм се настанил като паша и гледам принцесата. Паша! Което ме подсеща за нейното име: Маша. Не ми звучи особено аристократично. Напомня ми за „Живият труп“.
Отначало мислех, че това тройно съжителство ще е смущаващо и неудобно, но изобщо не беше така. Когато я видях да се нанася, казах си, ето, отново оставам на сухо и ще трябва да си търся друга квартира, но скоро Филмор ми даде да разбера, че я подслонява само докато тя си стъпи на краката. При жена като нея не знам какво би могъл да означава такъв израз — доколкото виждам, тя цял живот е стояла на главата си. Твърди, че революцията я е прогонила от Русия, но съм сигурен, че ако не беше революцията, щеше да бъде нещо друго. Тя е с впечатлението, че е велика актриса. Ние изобщо не ѝ противоречим, каквото и да каже, защото просто ще си изгубим времето. Филмор я намира забавна. Сутрин, когато тръгва на работа, оставя десет франка на възглавницата ѝ и десет на моята. Вечер тримата ходим в руския ресторант наблизо. Кварталът е пълен с руснаци и Маша вече е намерила заведение, където може да ползва малък кредит. Естествено, за една принцеса десет франка на ден са нищо. От време на време ѝ се иска хайвер и шампанско, а и трябва да поднови гардероба си, за да може пак да получи работа в киното. Сега няма какво да прави, освен да си убива времето. Затова пълнее.
Тази сутрин много се изплаших. След като си измих лицето, по погрешка взех нейната кърпа. Изглежда не можем да я научим да си слага кърпата на определена закачалка. А когато ѝ се скарах за това, тя отвърна спокойно:
— Миличък, ако човек можеше да ослепее от това, отдавна щях да съм сляпа.
А също и тоалетната, която трябва да ползваме тримата. Опитвам се бащински да я посъветвам за тоалетната седалка.
— Пфу! — възкликва тя. — Щом чак толкова много се страхуваш, ще отида в кафенето.
Не е нужно да ходи в кафенето, пояснявам аз. Просто трябва да прилага обичайните предпазни мерки.
— Тц, тц! — неодобрително отвръща тя. — Тогава няма да сядам... Ще пикая права.
При нея всичко е наопаки. Отначало не искаше да се появява пред нас, защото била в мензис. Това продължи осем дни. Вече започвахме да подозираме, че симулира. Но не, тя не симулираше. Веднъж, когато се опитвах да подредя ателието, намерих под леглото ѝ окървавена памучна вата. Тя хвърля всичко под леглото: портокалови кори, дамски превръзки, тапи, празни бутилки, ножици, употребявани презервативи, книги, възглавници... Оправя си леглото чак когато стане време за лягане. Почти по цял ден лежи и си чете своите руски вестници.
— Миличък — обръща се тя към мен, — ако не бяха моите вестници, изобщо нямаше да ставам.
Точно така е. Само руски вестници. Наоколо няма нито парченце тоалетна хартия — а само нейните си руски вестници, с които да си бършем гъзовете.
Във всеки случай, щом стана дума за странностите ѝ, когато менструалното ѝ течение спря и след като си почина добре и натрупа солиден пласт тлъстини около талията си, тя все още не желаеше да се показва. Преструваше се, че харесва само жени. За да приемела мъж, първо трябвало да бъде хубаво възбудена. Искаше да я заведем в публичен дом, където показват акт между куче и жена. Или, каза тя, още по-добре ще бъде с Леда и лебеда: пляскането на крилете ужасно я възбуждало.
Една вечер, за да я проверим, отидохме с нея в заведението, което тя предложи. Но още преди да успеем да съобщим желанието си на съдържателката, един пиян англичанин от съседната маса ни заговори. Вече бил два пъти горе, но искал да опита още веднъж. Имал само двадесетина франка в джоба си и тъй като не знаел френски, замоли ни да му помогнем да се спазари с момичето, на което бе хвърлил око. Ставаше дума за една едра негърка от Мартиника, красива като пантера, с приятен характер. За да я убеди да приеме останалите франкове на англичанина, Филмор трябваше да ѝ обещае да отиде с нея веднага щом тя приключи с него. Принцесата ни наблюдаваше, чу всичко и започна да важничи. Чувстваше се оскърбена.