— Е, нали искаше да видиш нещо възбуждащо? — подхвърли Филмор. — Можеш да ме гледаш как го правя.
Тя нямаше желание да гледа него — искаше да гледа представление с паток.
— Ей Богу, аз по всяко време съм на нивото на който и да е паток — отбеляза Филмор. — А може би съм и по-добър.
И така, от дума на дума, стигна се дотам, че единственият начин, по който можехме да я укротим, бе да повикаме някое от момичетата и да ги оставим двете да се бъзикат... Когато Филмор се върна с негърката, очите ѝ блестяха. От погледите, които ѝ хвърляше Филмор, разбрах, че сигурно се е представила изключително добре и започна да ме наляга похот. Филмор изглежда бе усетил как се чувствам и какво мъчение бе за мен цяла вечер само да седя и да гледам, защото ненадейно извади от джоба си една стотачка, шляпна я на масата пред мен и каза:
— Слушай, ти сигурно най-много от нас имаш нужда от ебане. Вземи тия пари и си избери някоя.
С този си жест Филмор ми стана по-мил, отколкото с всичко, което бе направил дотогава за мен, а той бе направил много. Приех парите със същото настроение, с което ми бяха дадени, и веднага направих знак на негърката да се подготви за още едно ебане. Това изглежда вбеси принцесата повече от всичко. Тя попита няма ли в заведението други достатъчно хубави жени освен негърката. Безцеремонно ѝ отговорих НЕ. Така си беше — негърката бе царицата на харема. Само да я погледнеш и се надървяш. Очите ѝ сякаш плуваха в сперма. Беше опиянена от успеха си. Даже не можеше да върви право — поне тъй ми се струваше. Изкачвайки се зад нея по тясното вито стълбище, не можах да устоя на изкушението и пъхнах ръка между краката ѝ. Така продължихме нагоре — когато я бе много гъдел, тя се обръщаше, поглеждаше ме с весела усмивка и леко развърташе задник.
Хубаво си прекарахме наистина. Всички бяхме доволни. Маша като че ли също бе в добро настроение. И тъй, на другата вечер, след като принцесата си получи порцията шампанско и хайвер, след като ни разказа още една глава от историята на своя живот, Филмор се захвана да я обработва. Изглежда Филмор наистина щеше да бъде възнаграден. Тя вече била престанала да се съпротивлява. Лежала с разтворени крака, оставяла го да я опипва, но точно когато ѝ се покатервал, точно когато се канел да ѝ го пъхне, небрежно го осведомила, че има трипер. Филмор се изтърколил от нея като пън. Чух го да търси в кухнята черния сапун, който използваше в специални случаи. След минута застана до леглото ми с кърпа в ръце и изръмжа:
— Представяш ли си? Оная кучка, принцесата, има трипер!
Изглеждаше доста уплашен. Междувременно принцесата ядеше ябълка и питаше за своите руски вестници. Беше ѝ много смешно.
— Има и по-лоши неща от това — отбеляза принцесата, която беше в леглото и ни говореше през отворената врата.
Накрая и Филмор започна да го приема като шега, отвори нова бутилка анжуйско, наля си чаша и я изгълта наведнъж. Беше само един след полунощ, той поседя малко при мен и си поговорихме. Каза ми, че такова нещо нямало да го спре. Разбира се, трябва да внимава... старият трипер, който се бе появил в Хавър. Вече не помнеше как е станало. Случвало се, когато е пиян, да забрави да се измие. Не било нещо много страшно, обаче никога не знае човек какво може да стане после. Изобщо не желаеше никой да му опипва простатата. Не, това не би му било приятно. За първи път хванал трипер в колежа. Не бил сигурен дали момичето го е заразило или той нея. В студентското градче ставали такива интересни неща, че да не знаеш на кого да вярваш. Почти всички студентки били забременявали по едно или друго време. Много невежи били в това отношение... даже професорите били невежи. Един от тях бил кастриран, такъв един слух се носел...
Както и да е, следващата вечер Филмор реши да рискува — с презерватив. Нямаше нищо опасно, освен ако не се скъсаше. Беше си купил няколко презерватива, чиято повърхност наподобяваше кожа на акула. Те били най-сигурните, увери ме Филмор. Обаче и презервативът не помогна. Тя беше много тясна.
— Бог ми е свидетел, че съм напълно нормален — въздъхна Филмор. — Как ти се струва това? Някой ѝ го е пъхнал само колкото да я зарази. Сигурно му е бил неестествено малък.
И така, след като не успя по никакъв начин, той съвсем се отказа. Сега си лежат един до друг като брат и сестра с кръвосмесителни сънища. Маша отбелязва философски: