— В Русия често се случва мъж да спи с жена, без да я докосне. Могат да продължат с месеци така и изобщо да не помислят за това. Докато веднъж, паф! той я докосне... паф! паф!
И след това само паф, паф, паф!
Сега всичките усилия са съсредоточени в една цел — Маша да си възвърне линията. А Филмор смята, че ако я излекува от трипера, тя може да се поотпусне. Странна идея. Купил ѝ е индивидуален тоалетен душ, калиев перманганат, шприц и други неща, препоръчани му от един доктор унгарец, абортаджия и шарлатанин, чийто кабинет е близо до площад „Далигър“. Шефът на Филмор веднъж забременил някакво шестнайсетгодишно момиче и то го запознало с унгареца. После шефът се заразил здравата с шанкър и отново се обърнал към унгареца. Така стават запознанствата в Париж — генитално-пикочни приятелства. Във всеки случай Маша се лекува под нашия строг надзор. Онази вечер обаче изпитахме известно затруднение. Тя си пъхна свещичката и после не можа да открие конеца.
— Господи, Боже мой! — викаше тя. — Къде се дяна тоя конец? Господи! Не мога да намеря конеца!
— Погледна ли под леглото? — попита Филмор.
Най-после тя се успокои. Но само за няколко минути. Следващото нещо беше:
— Божичко! Пак кървя! Току-що ми свърши мензисът, а сега пак кървя. Сигурно е от евтиното шампанско, дето го купуваш. Господи. Боже мой! Да не искаш да умра от загуба на кръв? — Тя се появява, наметнала кимоно, с кърпа между краката, опитвайки се, както обикновено, да бъде изискана. — Така минава целият ми живот. Аз съм неврастеничка. По цял ден тичам нагоре-надолу, а вечер все съм пияна. Когато дойдох в Париж, бях съвсем невинно момиче. Четях само Вийон и Бодлер. Но тогава имах триста хиляди швейцарски франка в банката и бях луда по забавленията, защото в Русия ме държаха много строго. И тъй като тогава бях даже още по-красива от сега, всички мъже бяха в краката ми. — Тя подръпна отпусната тлъстина на корема си. — Да не мислиш, че когато дойдох тук, имах такова шкембе?... Това е от отровите, които ми даваха да пия... от ужасните аперитиви, които французите толкова много обичат... А после се запознах с моя кинорежисьор и той пожела да играя в негов филм. Казваше, че аз съм най-прекрасното същество на земята и всяка вечер ме молеше да спя с него. Аз бях глупава млада девственица и една вечер му позволих да ме изнасили. Исках да бъда велика актриса и не знаех, че онзи е заразен. Така че той ми лепна трипера... а сега искам да му го върна. Негова е вината, че се хвърлих в Сена... Защо се смееш? Не вярваш ли, че направих опит за самоубийство? Мога да ти покажа вестниците... снимката ми е във всички вестници. Някой ден ще ти покажа руските вестници... там писаха чудесни неща за мен... Но, миличък, знаеш, че първо трябва да си поръчам нова рокля. Не мога да съблазнявам онзи мъж с мръсните си дрипи. Освен това все още дължа на шивачката дванайсет хиляди франка...
Сега идва ред на дългата история за наследството, което тя се опитва да получи. Принцесата си има един млад адвокат, французин, по всичко личи доста стеснителен. Той се опитва да ѝ възвърне богатството. Понякога ѝ дава по стотина франка, които после ще си приспадне.
— Стиснат е както всички французи — отбелязва тя. — Аз бях толкова красива, че той не можеше да свали очи от мен. Все ме молеше да се еба с него. Тъй ми досади да го слушам, че една вечер казах да само за да го накарам да млъкне, а и да не се лиша от стоте франка, които ми дава от време на време. — Тя спря да се смее истерично. — Драги мой — продължи тя, — беше толкова смешно, че не мога да предам с думи какво стана с него. Един ден ми се обажда по телефона и казва: „Трябва да те видя веднага — много е важно“. И когато се видяхме, ми показва бележка от доктора — гонорея! Драги мой, изсмях му се право в лицето. Откъде да знам, че още не съм се излекувала от трипера? „Искаше да ме ебеш и аз се ебах с тебе!“ И той млъкна. Така става в живота... не подозираш нищо и после изведнъж паф, паф, паф! Той беше такъв глупак, че после отново се влюби в мен. Само че ме молеше да се държа прилично, да не се мотая по цяла нощ из Монпарнас, да не пия и да не се еба. Казваше, че това го подлудява. Искаше да се ожени за мен. После семейството му разбра за мен и го убедиха да замине за Индокитай...
От това Маша спокойно преминаваше на връзката, която имала с една лесбийка.
— Ах, драги мой, беше много смешно... как тя ме свали една вечер. Бях във „Фетиш“, пияна, както обикновено. Тя ме разкарваше от едно заведение в друго и непрекъснато ме опипваше под масата, докато вече не можех да търпя. После ме заведе в апартамента си и за двеста франка ѝ дадох да ме лиже. Настояваше да живеем заедно, но лично аз нямах никакво желание да ме лиже всяка вечер... това много изтощава. Пък и да ти кажа, лесбийките вече не ми харесват толкова, колкото преди. Предпочитам да спя с мъж, макар и да ме боли. Когато се възбудя много, не мога повече да се въздържам... три, четири, пет пъти... точно така! И после кървя, а това е нездравословно за мен, защото съм предразположена към анемия. Така че разбираш защо от време на време трябва да давам на някоя лесбийка да ме лиже...