О, да, тези мисли са плод на разходките в дъжда, след две хиляди години християнство. Сега поне птиците са добре обезпечени, а също и котките, и кучетата. Всеки път, когато минавам край прозорчето на портиерката и усещам тежките ледени стрели на нейния поглед, изпитвам безумното желание да удуша всички съществуващи птици по света. На дъното на всяко замръзнало сърце има една-две капки любов — достатъчно, за да нахрани птиците.
Все пак какво несъответствие има между идеи и начин на живот — това не излиза от главата ми. Изместването е постоянно, макар да опитваме да покрием и двете с едно пъстро чергило. То не помага. Идеите трябва да бъдат съчетани с действие. Ако в тях няма секс и жизненост, няма и действие. Идеите са свързани с живота: чернодробни идеи, бъбречни идеи, далечни идеи, идеи на цепнатините и т.н. Ако ставаше дума само за една идея, Коперник би разбил съществуващия макрокосмос, а Колумб щеше да заседне в Саргасово море. Естетиката на идеята подхранва саксии, а саксиите ги слагаме на перваза на прозореца. Но какъв е смисълът да слагаш саксии на външния перваз, ако няма слънце и дъжд?
Филмор е пълен с идеи за златото. Нарича ги „митос“ на златото. Аз харесвам „митоса“, харесвам и идеята за златото, но не съм твърде завладян от тази тема и не виждам защо трябва да правим саксии, пък били те и от злато. Той ми разказва, че французите съхраняват златото си в херметично затворени камери под земята. Казва ми, че едно влакче се движи сред подземните хранилища и коридори. Тази идея извънредно много ми харесва. Абсолютна, непрекъсната тъмнина, в която златото спокойно дреме при температура 17 и четвърт градуса по Целзий. Казва, че цяла армия може да работи там долу 46 дни и 37 часа и пак няма да успее да преброи всичкото злато, заровено под Френската национална банка, и че съществува резерв от златни зъби, гривни, венчални халки и пр. А също достатъчно хранителни запаси за осемдесет дни. А върху купчината злато и едно езеро, за да устои на ударната вълна на мощните взривни вещества. Златото, казва той, има тенденцията да става все по-невидимо и по-невидимо, да се превръща в мит, и да престава със злоупотребите. Отлично! Интересно, какво ли ще стане със света, когато се отклоним от златния критерий за идеите, облеклото, морала и пр. Златният критерий за любовта!
Досега моята идея за сътрудничество със самия мен беше да се отклонявам от златния критерий за литературата. В резюме, идеята ми бе да представя възкресението на чувствата, да опиша поведението на човешкото същество в стратосферата от идеи, тоест в здравата хватка на делириума. Да изобразя един предсократовски човек, един полукозел-полутитан. Накратко, да изградя един свят на основата на омфалоса, а не на една абстрактна идея, прикована на кръста. Тук-там можеш да се натъкнеш на изоставени статуи, незаселени оазиси, незабелязани от Сервантес вятърни мелници, течащи нагоре реки, жени с пет-шест гърди, наредени по дължината на торса. Стриндберг е писал на Гоген: „J’ai vu des arbres que ne retrouverait aucun botaniste, des animaux que Cuvier n’a jamais soupconnés et des hommes que vous seul avez pu créer."[55]
Когато Рембранд забогатял, преместил се на долните слитъци, питките сушено месо и сгъваемите легла. „Злато“ е нощна дума, чието място е в подземната мисловност: в нея има мечти, има и митос. Връщаме се към алхимията, към александрийската лъжемъдрост, създала нашите претенциозни символи. Истинската мъдрост е тази, която скъперниците на науката трупат в мазетата. Идва денят, когато те ще летят във въздуха с магнити; за да откриеш парче руда, ще е потребно да се издигнеш на три хиляди метра височина с няколко инструмента — за предпочитане над студените северни райони — и да установиш телепатична връзка със земните недра и със сенките на мъртвите. Никакъв Клондайк не ти е нужен. Никакви златни мини. Необходимо е да се научиш малко да пееш и да лудуваш, да разчиташ знаците на зодиака и да опознаеш вътрешностите си. Налага се отново да бъде изкопано всичкото скрито в земните гънки злато. Целият този символизъм трябва отново да бъде измъкнат от човешките недра. Но от изключително значение е да бъдат усъвършенствани инструментите. Първо, наложително е да бъдат създадени по-добри самолети, да определиш откъде идва шумът и да не се стряскаш само защото си чул експлозия под гъза си. И второ, ще трябва да се приспособиш към студените стратосферни слоеве и да се превърнеш в студенокръвна въздушна риба. Без почтителност. Без благочестие. Без копнеж. Без разкаяние. Без истерия. И най-вече, както казва Филип Датц, „БЕЗ ОТЧАЯНИЕ!“
55
"Видях дървета, непознати на никой ботаник, животни, за които Кювие изобщо не е предполагал, че съществуват, и хора, които само Вие бихте могъл да създадете" /фр./ - Б. пр.