Когато гледам тази цепка, виждам знак за равенство, виждам уравновесения свят, свят умален до нула, без никакви остатъци. Но това не е нулата, към която Ван Норден бе насочил лъча на фенерчето си, не е празното остроумие на преждевременно обезверения човек, а по-скоро една арабска нула, знакът, от който възникват безкрайни математически светове, опорната точка, уравновесяваща звездите, празните мечти, по-леките от въздуха машини, леките крайници и породилите ги взривове. В тази цепка бих искал да вляза дълбоко, чак до очите, да ги накарам да се въртят — тези мили, луди, металургични очи. Когато очите започнат да шарят насам-натам, отново ще чуя думите на Достоевски, ще ги чуя да се ширят страница след страница с най-подробни наблюдения, с най-безумни интроспекции, с всичките оттенъци на мъката, веднъж пресъздадени безгрижно и весело, друг път усилени и мощни, като звуци на орган, докато сърцето се пръсне и не остане нищо друго освен ослепителната изгаряща светлина, лъчезарната светлина, която отнася плододайните звездни семена. Легендата за изкуството, чиито корени лежат в унищожението.
Когато гледам надолу в тази спукана от ебане курвенска путка, усещам целия свят под мен, целия несигурен и разпадащ се свят, света овехтял и лъснат като череп на прокажен. Ако някой се осмели да каже всичко, което мисли за този свят, за него няма да остане даже парче земя, за да положи крак. Когато се появи човек, светът го натиска и смазва гърба му. Винаги има твърде много хем гнили, хем изправени подпори, твърде много разлагаща се хуманност, за да може да процъфти човек. Надстройката е лъжа, а базата се състои от невъобразим, треперлив страх. Ако през интервали от няколко века се появи човек с отчаян, изпълнен с копнеж поглед, човек, който би преобърнал света, за да създаде нова раса, донесената от него любов се превръща в злоба, а той самият се превръща в бич божи. Ако от време на време срещаме страници с експлозивна сила, страници, които нараняват и оставят назаличими следи, изтръгват стонове, сълзи и проклятия, знайте, че те идват от разгневен човек, чиято единствена защита са думите, а те винаги са по-силни от лъжливата и смазваща тежест на света, по-силни са от всички средства за мъчение, измислени от страхливците, за да унищожат чудото на индивидуалността. Ако някой някога се осмели да каже всичко, което му е на сърцето, да запише наистина преживяното от него, чистата истина, тогава, мисля, светът ще стане на пух и прах, ще се разпадне и никакъв Бог, никаква случайност, никакво желание няма да може да събере отново парчетата, атомите, неразрушимите елементи, използвани за сътворението му.