Странен бе силният им звън, но още по-странно бе горящото от нетърпение тяло, тази жена, превърната в нощ и нейните думи — ларви, глозгащи дюшека. Преминах под екватора, чух противния смях на зеленоуста хиена, видях чакала със свилената опашка, антилопата дик-дик и петнистия леопард, всичките забравени в райската градина. И тогава тъгата ѝ се разпростря като носа на военен кораб, а тежестта на потъването ѝ заля ушите ми. Слузест прибой и плъзгащи се сапфири обливат игривите неврони, спектърът е заплетен и перилата са наклонени. Чух как лафетите се завъртяха тихо като лъвски лапи, видях ги да повръщат и да се лигавят: небесната твърд хлътна и звездите почерняха. Черният океан кърви, мрачните звезди раждат парчета свежо подпухнала плът, а в това време от засмяното небе падат везните, натоварени с хаван, чукало и превързаните очи на Темида. Всичко описано тук се движи на въображаеми крака, по паралелите на мъртви небесни тела; всичко видяно с празните очни кухини избуява като цъфтяща трева. От небитието се появява знакът на безкрайността; под непрекъснато надигащите се спирали бавно потъва зейналата дупка. Земята и водата осъществяват сбора на цифрите, една поема, написана с плът, поема по-здрава от стомана или гранит. През безкрайната нощ земята се върти към едно непознато сътворение...
Днес се пробудих от здрав сън с радостни проклятия на уста, с безсмислици на езика, повтаряйки си като молитва „Fay ce que vouldras!... fay ce que vouldras!“[58] Прави каквото искаш, но нека то да създава радост. Прави каквото искаш, но нека то да носи екстаз. Когато си казвам това, главата ми се изпълва с толкова много неща: с образи, весели, ужасни, вбесяващи, вълкът, козелът, паякът, ракът, сифилис с разперени крила и вратата на матката винаги незаключена, винаги отворена, готова като гроб. Похот, злодеяния, святост: животът на тези, които обожавам, несполуките на тези, които обожавам, думите, които оставиха след себе си, думите, които оставиха недоизказани, доброто, което влачеха след себе си и злото, скръбта, несъгласието, ненавистта, конфликтите, които създаваха. Но преди всичко, екстазът!
Някои спомени за моите някогашни идоли ме трогват до сълзи: разривите, бъркотиите, насилието и най-вече омразата, която породиха. Когато мисля за техните уродства, за безобразните стилове, които избраха, за претенциозните им скучни творби, за хаоса и объркването, в които затъваха, за препятствията, които струпваха пред себе си, аз просто изпадам във възторг. Всички затънаха в собствените си лайна. Тези хора безкрайно много усложняваха всичко. Толкова вярно е това, че почти се изкушавам да заявя: „Покажи ми някой, който усложнява нещата, и аз ще ти покажа един велик човек!“ Онова, което за тях е „усложнение“, за мен е своя територия: то е символът на борбата, самата борба, в която влизаме с всичките си фибри, самата аура и атмосфера около бунтарския дух. А когато ми посочите човек, който се изразява безукорно, няма да кажа, че той не е велик, а само, че не ме привлича... Ще усетя отсъствието на качествата, водещи до пресита. Когато виждам, че целта, която творецът безусловно си поставя, е да отхвърли съществуващите ценности, да превърне хаоса около себе си в свой собствен порядък, да посее спорове и вълнения, така че посредством емоционалното освобождение мъртвите да бъдат върнати към живота, тогава с удоволствие отивам при великите и несъвършени хора, тяхното объркване ми дава сили, тяхното пелтечене е божествена музика за ушите ми. В красиво изпоцапаните страници, следващи прекъсванията, аз виждам изтриването на незначителните тревоги, изличаването на мръсните отпечатъци от стъпките на страхливците, лъжците, крадците, вандалите, клеветниците. За мен набъбналите мускули на лирическите им гърла са олицетворение на изумителното им усилие, което трябва да направят, за да обърнат хода на колелото, за да тръгнат оттам, където другите са спрели. Виждам, че зад ежедневните неприятности и тревоги, зад долната лъскава злоба на посредствените и ленивите остава символът на изтощителната сила на живота и че онзи, който създаде ред, онзи, който посее спорове и несъгласие, защото му е вдъхната воля, такъв човек трябва отново и отново да отива на кладата, на бесилката. Виждам, че зад благородните му жестове се крие цялата нелепост на всичко това — че той е не само величествен, но и смешен.