Току-що бе влязъл в кабинета си, когато вратата се блъсна с всичка сила в стената. Тъй като беше отвикнал, се стресна.
— Какво става?
На прага стоеше Катарела, дишайки тежко.
— Нищо не става, комисерийо. Само дето ръката ми се отплесна.
— Какво искаш?
— А, комисерийо, комисерийо! Радостта от завръщането ви ми го извади от главата! Господин началникът на полицията ви търси по спешност, много по спешност!
— Добре, обади му се и ме свържи с него.
— Монталбано? Най-напред как сте?
— Благодаря, достатъчно добре.
— Позволих си да ви потърся вкъщи, но вашата… госпожата ми каза… и тогава…
— Слушам ви, господин началник на полицията.
— Разбрах за отвличането. Гадна история, нали?
— Много гадна.
Преувеличенията винаги вършеха добра работа при началника на полицията. Но накъде биеше с този телефонен разговор?
— Всъщност… бих искал да ви помоля да се върнете на работа, имам предвид моментално, и ако, разбира се, сте в състояние да… Господин Ауджело ще трябва рано или късно да започне да координира работите на място, а аз няма с кого да го заместя във Вигата… разбирате ли ме?
— Разбира се.
— Отлично. Уведомявам ви официално, че с разследването по отвличането ще се заеме господин Минутоло, който е от Калабрия…
Как не, Минутоло беше от Али, в района на Месина.
— … и след като е калабриец, разбира от отвличания.
Следователно, следвайки стриктно логиката на началника на полицията Бонети-Алдериги, беше достатъчно някой да е китаец, за да разбира от жълта треска.
— Вие — продължи началникът — не нахълтвайте, както обикновено правите, в полето на другия, моля ви. Ограничете се само с подкрепа или — най-много — правете си вашето странично миниатюрно и автономно разследване, което да не ви уморява много, и то би могло да се влее в онова, основното, на господин Минутоло.
— Бихте ли ми дали някакъв практически пример?
— За какво?
— Как би могло да се влее в това на господин Минутоло.
Забавляваше се, когато се правеше на пълен идиот пред началника на полицията, но проблемът беше, че висшестоящият му наистина го смяташе за пълен идиот. Бонети-Алдериги въздъхна толкова силно, че чак Монталбано го чу. Може би бе по-добре да не продължава с игричката си.
— Извинете ме, извинете ме, мисля, че разбрах. Ако основното разследване се ръководи от господин Минутоло, тогава той ще бъде реката По, а аз притоците й Дора Рипария или Балтея, няма значение. Така ли е?
— Правилно — каза уморено началникът на полицията и затвори телефона.
Единственото положително нещо, излязло от разговора им, беше, че разследването е поверено на Филипо Минутоло, наричан Фифи, интелигентен човек, с когото можеше разумно да се разговаря.
Обади се на Ливия, за да й каже, че е повикан на работа, както и за задачата си да е като притоците Дора Рипария (или Балтея). Ливия не вдигна телефона, най-вероятно беше взела колата и беше отишла да се шляе из Долината на храмовете или в музея, както правеше всеки път, когато идваше във Вигата. Звънна на мобилния й, но той се оказа изключен. Дори ако трябва да бъдем точни, записаният глас му каза, че „абонатът не отговаря“. И препоръчваше след малко пак да го набере. Ама как се достига недостижимият? Само като опитваш и след малко пак опитваш? Обикновено онези от телефонните компании повтаряха безсмислени изрази. Казваха например: търсеният от вас номер не съществува… Ама как си позволяваха да разпространяват подобни твърдения? Всички номера, които човек може да си представи, са съществуващи. Ако отхвърлеше само един номер от безкрайната редица от номера, целият свят щеше да се сгромоляса в хаоса. Тези от телефонните компании даваха ли си сметка за това, или не?
И така, като погледна кое време е станало, осъзна, че беше излишно да се гласи да ходи да яде в Маринела. Нито във фурната, нито в хладилника щеше да намери нещо, приготвено от Аделина. Прислужницата, която беше предупредена за идването на Ливия, нямаше да се появи чак до нейното сигурно отпътуване, защото двете жени си бяха твърде антипатични една на друга.
Канеше се да отиде да похапне в гостилницата „При Енцо“, когато Катарела му каза, че на телефона е господин Минутоло.
— Някакви новини ли, Фифи?
— Никакви, Салво. Обаждам ти се по повод на Фацио.
— Кажи.