Остави Фацио пред дома му и се насочи към Маринела. Влезе, без да вдига шум, отиде в банята, а после си легна на дивана. Беше толкова уморен, че нямаше сили дори да наругае светците. Спря, докато си сваляше ризата, забеляза, че вратата на спалнята е полуотворена, но вътре е тъмно. Виждаше се, че Ливия се е покаяла заради това, че го изпрати в изгнание. Отиде в банята и се доразсъблече, влезе с тихи стъпки в спалнята и си легна. След малко се намести полека-лека до Ливия, която бе заспала дълбоко. Затвори очи и веднага тръгна да пътешества из градчето на сънищата. Но изведнъж: „Цък“. Пружината на времето засече. Без да му се налага да поглежда часовника, знаеше, че е три часът, двайсет и седем минути и четирийсет секунди. Колко ли беше спал? За негов късмет, успя почти веднага да се унесе отново.
Ливия се събуди към седем сутринта, а Монталбано след нея. Сдобриха се.
Пред полицейското управление го чакаше Франческо Липари, приятелят на Сузана.
Торбичките под очите му бяха станали като черни калмари и изразяваха тревогата, която изживяваше, както и безсънните му нощи.
— Извинете ме, комисарю, но рано тази сутрин ми позвъни бащата на Сузана, за да ми каже за телефонното обаждане и тогава…
— Ама как така?! След като Минутоло не искаше никой да знае за него.
Младежът повдигна рамене.
— Добре де, ела. Но не казвай на никого за това обаждане.
Влизайки, комисарят предупреди Катарела, че не иска никой да го безпокои.
— Имаш ли нещо да ми казваш?
— Нищо особено. Сетих се само, че миналия път забравих да ви спомена нещо. Не знам доколко може да ви е от полза…
— В този случай всичко може да се окаже от полза.
— Когато намерих мотопеда на Сузана, не отидох веднага във вилата, за да кажа на баща й. Тръгнах по черния път оттам до Вигата и на връщане пак минах по него.
— Защо?
— Хм… Първоначално вследствие на някаква инстинктивна реакция си помислих, че може да й е прилошало, да е паднала от мотопеда и да е загубила паметта си, тогава започнах да я търся по този черен коларски път, но на връщане вече не търсех нея, а…
— … а каската, която винаги си е слагала — каза Монталбано.
Момчето го погледна с облещени очи.
6.
— И вие ли сте мислили за това?
— Аз ли? Виж, аз само пристигнах на мястото, на което моите хора бяха вече от доста време. И когато са разбрали от бащата на Сузана, че тя винаги си е слагала каска, са започнали да я търсят, макар и безрезултатно, но не само по черния път, ами и сред оградените с дувари ниви.
— Не мога да си представя, че похитителите са завлекли крещящата и мятаща се Сузана в колата с все каската на главата й.
— Нито пък аз, що се отнася до това — каза Монталбано.
— Ама никаква идея ли нямате как са се развили нещата? — попита Франческо, в чиято душа се бореха отчаянието и надеждата.
„Това са те, днешните младежи! Как само са готови да ни се доверят, а ние правим всичко, за да ги разочароваме!“ — помисли си комисарят.
За да прикрие вълнението си (възможно ли е това да е признак на начална старческа слабост, а не последица от раняването?), се наведе — уж за да прегледа няколко документа в едно от чекмеджетата. Заговори едва когато беше напълно сигурен, че гласът му вече не трепери.
— Има много неща, които все още не може да се обяснят. Първото от всички е: защо Сузана, за да се върне вкъщи, е хванала по път, по който никога преди това не е минавала?
— Може би по тия места живее някой, който…
— Никой не я познава. И дори не са я видели да минава с моторчето. Възможно е някой от тях да не казва истината. Тогава същият този, който не казва истината, е съучастник в отвличането й, макар и само като информатор, защото е единственият, който знае, че Сузана точно в този определен ден и час ще мине оттам. Става ли ти ясно?
— Да.
— Но ако Сузана е поела по този коларски път, без да има причина, отвличането би трябвало да е извършено след някаква напълно случайна среща. Събитията обаче не биха могли да са се развили по този начин.
— Защо?
— Защото дотук похитителите ни демонстрират, че имат някаква, макар и неголяма организация и че са вложили умисъл в деянието си. От телефонното обаждане се разбира, че не става дума за светкавично отвличане. Не им е спешно да се отърват веднага от Сузана. Това означава, че имат сигурно място, където я държат. А такова сигурно място не е възможно да намерят за няколко часа.