Младежът не каза нищо. Размишляваше върху думите, които чуваше, с такава съсредоточеност, че на комисаря му се струваше как долавя скърцането на механизмите в мозъка му. След това Франческо направи заключението си.
— От вашето разсъждение излиза, че е твърде вероятно Сузана да е била отвлечена от някого, който е знаел, че в онази вечер е щяла да поеме по черния път. Някой, който живее по тия места. Тогава би трябвало да се дълбае до дъно, да се разберат имената на всички, да се провери, че…
— Спри. Впуснеш ли се да умуваш, да правиш хипотези, трябва да си способен да приемеш и провала.
— Не ви разбрах.
— Ще ти обясня. Представи си, че започнем прилежно да разследваме всички, които живеят покрай черния коларски път. Решаваме да разберем цялото им житие-битие, дори колко косми имат по главата си, но накрая се окаже, че между Сузана и който и да е от тях никога не е имало никакъв, ама никакъв контакт. Тогава какво ще правиш? Отначало ли ще започнеш? Ще се откажеш ли? Ще се застреляш ли?
Младежът не се предаде.
— Тогава според вас какво трябва да се направи?
— Да се формулират едновременно и други хипотези, да се проверят и всички до една да се проучват, без да се дава предимство на никоя, дори и тя да изглежда най-вероятната.
— А вие създадохте ли си такива?
— Разбира се.
— Може ли да ми кажете поне една от тях?
— Ако това може да те успокои… И така, ако Сузана се е намирала на този черен път, то е, защото някой й е бил определил среща точно на това място, по което почти никой не минава…
— Не е възможно.
— Какво не е възможно? Сузана да има среща? Мислиш ли, че знаеш всичко за твоето момиче? Можеш ли да си заложиш главата за това? Имай предвид, че не ти говоря за любовна среща, възможно е Сузана да е искала да се види с някого, без да знаем мотивите й за това. Тя отива, но не предполага, че са й подготвили капан. Пристига, подпира моторчето, сваля си каската, държейки я в ръка, защото очевидно се касае за кратка среща, приближава се до колата и тогава е отвлечена. Удовлетворява ли те?
— Не — каза решително Франческо.
— И защо?
— Защото съм сигурен, че когато се видяхме следобеда, тя щеше непременно да ми каже за тази своя уговорена преди това среща. Повярвайте ми.
— Вярвам ти. Възможно е обаче Сузана да не е имала възможност да те предупреди.
— Не разбирам.
— Ти ли я придружи до приятелката й, с която са учили заедно?
— Не.
— Сузана е имала мобилен телефон, който не успяхме да намерим, нали така?
— Така е.
— Може да й се е обадил някой, докато, излизайки от вас, се е отправяла към дома на състудентката си, и да си е уговорила тогава срещата. И тъй като по-късно повече не сте се видели, не е имало начин тя да ти го каже.
Момчето доста се замисли над казаното. След това се реши и отвърна:
— Не мога да го изключа.
— И така, какво ще кажеш, все още ли имаш съмнения?
Франческо не отговори. Хвана се за главата. Монталбано беше усложнил още повече и без това тежката ситуация.
— Но е възможно и изобщо да не сме на прав път.
Момчето подскочи на стола.
— Какво говорите?!
— Просто казвам, че е твърде допустимо предположението, от което сме тръгнали, да се окаже грешно. А именно че Сузана, за да се върне във вилата, е минала по този черен път.
— Ама след като мотопедът й е бил открит там?
— Не е наложително Сузана, тръгвайки от Вигата, да е поела по коларския път. Давам ти първия пример, който ми минава през главата. Сузана излиза от дома на приятелката си и тръгва по шосето, по което минава всеки ден. Това шосе го използват всички, които обитават разположените преди или след вилата къщи, и свършва три километра по-нататък в едно село, което е нещо като квартал на Вигата, мисля, че се казва Ла Кука. Това е пътят на хората, които пътуват, за да отидат на работа, за обитателите на селото и други, които, дори и да работят във Вигата, предпочитат да живеят извън нея. Всички се познават, съвсем вероятно е да минават напред-назад по него по едно и също време.
— Да, но какво общо има това с…
— Остави ме да довърша. Похитителите са следили от известно време Сузана, за да придобият представа каква е интензивността на движението в часа, в който тя се прибира, и кое е най-подходящото място, където да действат. Онази вечер са имали късмета планът им да се осъществи точно на кръстовището с коларския път. Спрели са за нещо Сузана. Били са поне трима. Двама от тях са слезли и са я принудили да се качи в колата им, която е потеглила, поемайки вероятно по черния път в посока Вигата. Един от двамата обаче не се е качил, а е взел моторчето, за да го зареже там някъде на черния път. Това, между другото, обяснява и защо е било обърнато в обратна посока, сякаш е отивало към Вигата. След това може би и той се качва в колата и сбогом.