— Какво е станало?
— Тази сутрин секретарката, като пристигнала на работа, е получила анонимно обаждане. Мъжки глас я попитал дали сме оборудвани да направим запис на телефонно обаждане. Когато му отговорила положително, онзи й казал да подготви всичко, защото щял да се обади отново след десет минути. И наистина се обади.
Влязоха в канцеларията на Николо. На бюрото имаше преносим магнетофон, но професионален. Журналистът го пусна. Монталбано изслуша, както беше предвидил, точното копие на телефонното обаждане, получено вече в дома на Мистрета, в което нямаше нито дума повече или по-малко.
— Да ти настръхнат косите. Ех, това клето момиче… — допълни Дзито и попита: — Обаждали ли са се и в семейство Мистрета? Или онези гадове искат ние да сме им посредниците?
— Вчера късно вечерта се обадиха.
Дзито въздъхна с облекчение.
— Слава богу! Тогава защо ни го изпратиха и на нас?
— Вече имам мнение — каза Монталбано. — Похитителите искат всички да разберат — а не само бащата, — че държат момичето в ръцете си. Обикновено чудовищата, които отвличат хора, правят всичко възможно, за да се възползват от мълчанието. Тези обаче правят всичко по силите си, само и само да предизвикат шумотевица. Искат гласът на Сузана, който моли за помощ, да впечатли обществеността.
— И защо?
— Точно това е трудният за отговор въпрос.
— Какво да правя сега?
— Ако искаш да участваш в тяхната игра, излъчи обаждането.
— Аз не служа на престъпниците.
— Браво! Ще имам грижата да издълбая тези достойни думи върху надгробната ти плоча.
— Ама че си гадняр! — каза Дзито, хващайки се за тестисите в знак на суеверие.
— И така, след като вече заяви, че си честен журналист, обади се на съдия-следователя и на началника на полицията, за да ги уведомиш, като не забравиш да им оставиш на разположение и записа на обаждането.
— Точно така и ще направя.
— Добре ще е да го направиш веднага.
— Защо е това бързане? — попита Дзито, докато набираше номера на дирекцията на полицията.
Монталбано не му отговори.
— Ще те изчакам навън — каза, докато ставаше, и излезе.
Утринта беше ведра, с лек гальовен ветрец. Комисарят запали цигара и дори не успя да я допуши, когато журналистът се появи.
— Готово, направих го.
— Какво ти казаха?
— Да не излъчвам нищо, ама нищичко. Сега ще изпратят един полицай, за да вземе касетата със записа.
— Да влезем вътре, а? — каза комисарят.
— Искаш да ми правиш компания ли?
— Не. Искам да видя едно нещо.
Когато се върнаха в офиса, Монталбано каза на Николо да пусне телевизора на канала на „Телевигата“.
— Какво искаш да чуеш от тези лайнари?
— Почакай и ще разбереш защо толкова бързах да те накарам да се обадиш на началника на полицията.
На екрана се появи надпис, на който пишеше: „След няколко минути извънредно издание на информационната емисия“.
— Мамка му! — каза Николо. — Може би са се обадили и на тях! И тези гадни мръсници ще го излъчат в ефир!
— Не го ли очакваше?
— Не. А ти ми провали суперновината!
— Да не би да искаш да се върнеш назад? Решавай, честен или безчестен журналист си?
— Честен, честен, но доброволното проваляне на суперновина ме кара доста да страдам!
Надписът изчезна и тръгна заставката на информационната емисия, след което без никакви встъпителни думи се появи лицето на геолога Мистрета. Излъчиха реплика на призива, който той бе направил още в деня след отвличането. След това се появи водещият.
— Чухте отново призива на бащата на Сузана, тъй като имаме важна причина да го направим. Ще пуснем ужасяващ запис на телефонно обаждане, което получихме тази сутрин в нашата редакция.
На фона на вилата, която показваха в този момент, прозвуча телефонното обаждане, абсолютно същото като това, което бяха получили в „Свободна мрежа“. После картината се смени и на екрана цъфна мъничкото личице на Пипо Рагонезе.
— Веднага искам да ви уведомя, че проведохме ожесточен спор в редакцията, преди да вземем решение и да излъчим в ефир телефонното обаждане, което току-що чухте. Тревожният и сърцераздирателен глас на Сузана Мистрета е вопъл, който нашето съзнание на човешки същества в цивилизовано общество трудно може да понесе. Но в спора ни надви аргументът за правото на свободно разпространение на информация. Зрителите имат свещеното право да бъдат осведомени, а ние, журналистите — свещеното задължение да уважаваме това тяхно право. Иначе бихме загубили гордостта си да се наричаме журналисти, работещи в служба на зрителите. Преди телефонното обаждане излъчихме отчаяния призив на бащата. Похитителите не си дават сметка или просто не искат да си дадат сметка, че искането им за откуп е обречено на провал поради потвърденото нерадостно икономическо състояние на семейство Мистрета. В тази трагична ситуация надеждите ни са обърнати към органите на реда. Най-вече към господин Минутоло, човек с голям опит, на когото горещо пожелаваме незабавен успех. Появи се отново първият журналист, който съобщи: