— Извънредното издание на информационната емисия ще бъде излъчвано на всеки кръгъл час.
Всяко чудо за три дни. Започна забавна програма с рок музика.
Монталбано никога не спираше да се удивлява на това как са устроени хората, работещи в телевизията. Например: показват ти картини от земетресение с хиляди мъртви, цели селища, изчезнали от лицето на земята, ранени и плачещи деца, разкъсани трупове и веднага след тях: „А сега за вас няколко красиви гледки от карнавала в Рио“ — пъстроцветни автомобили, веселие, самба, задници.
— Копеле и кучи син! — изруга Дзито с почервеняло лице и започна да рита един стол.
— Почакай, сега ще му сервирам изненадка — каза Монталбано.
Набра набързо един телефонен номер и изчака малко, допрял слушалката до ухото си.
— Ало? Монталбано съм. Може ли да ме свържете с господин началника на полицията, ако обичате? Да, благодаря. Да, ще остана на линия. Да. Господин началник? Добър ден. Извинете ме, ако ви безпокоя, но се обаждам от „Свободна мрежа“. Да, знам, че журналистът Дзито незабавно ви се е обадил. Разбира се, той е съвестен гражданин, който е изпълнил своя дълг. Оставил е на заден план журналистическите си интереси… разбира се, ще му предам… И така, исках да ви кажа, господин началник, че докато стоя тук, се получи друго анонимно телефонно обаждане.
Николо го погледна смаяно и стиснал върховете на пръстите на ръката си в един, направи жест, който означаваше: „Кога, бе?“.
— Същият глас отпреди малко — продължи Монталбано — каза да се приготвим за запис. Когато обаче се обадиха отново след пет минути, не само че връзката беше ужасно лоша и не се разбираше нищо, но и магнетофонът засече.
— Ама какви небивалици измисляш? — каза полугласно Николо.
— Да, господин началник, ще остана тук на място, за да изчакам дали няма да се обадят пак. Какво казвате? Телевизия „Телевигата“ току-що е излъчила записа на обаждането?! Ама не е възможно! Повторили са и призива на бащата? Не знаех нищо. Но това, ако позволите, е нечувана наглост! Направо е престъпление! Те трябваше да предадат записа на властите, а не да го излъчват! Както правилно постъпи журналистът Дзито! Казвате, че съдия-следователят обмисля да вземе всички необходими мерки? Добре! Много добре! А, господин началник, тормози ме едно съмнение. Но имайте предвид, че е само съмнение. След като пак се обадиха на „Свободна мрежа“, със сигурност са направили същото и с „Телевигата“. Възможно е в „Телевигата“ да са имали повече късмет и да са успели да запишат второто обаждане… Те, естествено, ще отрекат да са получавали друго телефонно обаждане, защото ще поискат да го разиграят, когато сметнат за необходимо… Мръсна игричка, много добре го казахте… Дори не мога да си помисля, че пред човек с вашия опит бих могъл да си позволя да подскажа каквото и да е, но се чудя дали един старателен обиск из офисите на „Телевигата“ няма да извади наяве… да… да… Моите почитания, господин началник.
Николо го погледна с възхищение.
— Ти си истински майстор на прецизните изпълнения!
— Ще видиш, че между взетите необходими мерки от съдия-следователя и обиска, нареден от началника на полицията, няма да имат време дори да отидат да се изпикаят, камо ли да излъчат повторно извънредното издание на информационната си емисия!
Засмяха се, но веднага след това Николо отново стана сериозен и каза:
— Да чуеш последователно първо какво казва бащата, а после онова, което казват похитителите, е все едно да слушаш разговор между глухи. Бащата казва, че няма пукната пара, а онези му отговарят да приготви парите. Ако реши да си продаде вилата, колко ли ще й вземе?
— Да не си на същото мнение като твоя знаменит колега Пипо Рагонезе?
— Какво имаш предвид?