— И как така, докато твоите хора претърсват полето, ти си седиш най-спокойно в гостилницата и се храниш?
— Началникът на полицията поиска да е така.
— Началникът на полицията е поискал ти да ходиш по гостилниците, докато твоите хора работят, а онова момиче изживява този ужас, така ли?
Ама че драка!
— Ливия, non smurritiare3.
— Криеш се зад диалектните си сицилиански думи ли, а?
— Ливия, като агент-провокатор би била ненадмината. Началникът на полицията просто разпредели задачите. Аз сътруднича на Минутоло, който пък е отговорен за разследването, докато Мими Ауджело и другите от екипа се занимават с претърсването. Работата им никак не е лека!
— Клетият Мими!
За Ливия всички бяха клети. Момичето, Мими… Само той не беше достоен за съчувствието й. Отмести простото ястие от спагети, зехтин и чесън, което бе поръчал, и Енцо, гостилничарят, се спусна към него разтревожен.
— Какво има, комисарю?
— Нищо, нищо, нямам апетит — излъга.
Ливия не каза нито гък, а продължи да се храни. Монталбано си поръча второ ядене — бяла риба със сос, за която предусещаше колко ще е вкусна по носещия се от кухнята аромат. Искаше да възвърне добрата си кондиция, за да се наслади на гозбата. Опитвайки се да разведри обстановката, реши да разкаже на Ливия за телефонното обаждане на домашната му помощница. Но пак тръгна с грешния крак.
— Тази сутрин в полицейското управление ми се обади Аделина.
— А!
Кратко, изстреляно като куршум от пистолет.
— Какво означава това „а“?
— Означава, че Аделина ти се обажда в службата, а не вкъщи, защото може аз да вдигна телефона и тя да се почувства неловко.
— Добре, както и да е.
— Не, любопитна съм. Какво искаше?
— Иска да стана кръстник на внучето й, момченцето на нейния син Паскуале.
— А ти какво й отговори?
— Помолих я да ми даде два дни за размисъл. Но си признавам пред теб, че бях склонен да й кажа „да“.
— Ти си луд! — избухна Ливия.
Каза го твърде силно. Счетоводителят Милитело, седнал вляво на съседната маса, остана със зяпнала уста, задържайки вилицата си във въздуха, а доктор Пишитело, седнал вдясно на другата съседна маса, се задави с виното, което отпиваше точно в този момент.
— Защо? — попита Монталбано, който не очакваше такава буйна реакция.
— Как защо? Паскуале, синът на твоята любима прислужница, не е ли обикновен престъпник? Ти самият не си ли го арестувал много пъти?
— И какво от това? Аз ще съм кръстник на едно новородено, което до доказване на противното не е имало време да стане рецидивист като баща си.
— Нямам това предвид. Наясно ли си какво означава да станеш кръстник?
— Откъде да знам? Да държиш детето на ръце, докато свещеникът…
Ливия поклати отрицателно показалеца си.
— Скъпи, да станеш кръстник, означава да поемеш определена отговорност. Не го ли знаеше?
— Не — каза искрено Монталбано.
— Кръстникът, в случай че бащата е възпрепятстван, трябва да го замества във всичко, свързано с детето. Става му нещо като заместник баща.
— Наистина ли?! — попита я впечатлен комисарят.
— Поинтересувай се, ако не ми вярваш. Следователно може да се случи така, че да арестуваш баща му Паскуале, но докато той е в затвора, ти трябва да се заемеш с нуждите и потребностите на сина му, с поведението му… Даваш ли си сметка?
— Какво да правя? Да ви донеса ли бялата риба? — попита Енцо.
— Не — каза Монталбано.
— Да — каза Ливия.
Тя му отказа да я закара с колата си до Маринела и се прибра с автобус. Тъй като не яде нищо, Монталбано се отказа от разходката си по кея и се върна в полицейското управление, преди още да е станало три часа. На входа го спря Катарела.
— Комисерийо, комисерийо, хей, комисерийо! Тилифонира господин началникът на полицията!
— Кога?
— Сега, сега, на тилифона е!
Отговори му от будката на охраната, която се използваше и за телефонна централа.
— Монталбано? Задействайте се веднага — каза му със заповеднически тон Бонети-Алдериги.
Какво значеше да се задейства? Натискайки някакъв бутон ли? Задвижвайки някакъв лост ли? Тестисите му, които започваха да се въртят като витло веднага щом чуеше гласа на началника на полицията, не бяха ли вече израз на задействане?