— Нищо, ти ми кажи.
— Миналата нощ не можах да спя и чух, че идва някаква кола… помислих си, че е някой за мен, и се надигнах от леглото.
— Приемаш клиенти и през нощта ли?
— Да, господине. Свестни, културни хора, които не могат да дойдат през деня, за да не ги видят. Преди да дойдат обаче, се обаждат по телефона. Затова се учудих каква е тази кола, тъй като никой не ме бе предупредил. Автомобилът дойде чак дотук заради широкото пространство пред къщата, за да направи маневра, а после се върна назад.
Невъзможно е тази клетница и онзи нещастник, принуден да лежи непрекъснато в леглото, да имат нещо общо с отвличането. Освен това къщурката им отвсякъде се виждаше, а и твърде често бе посещавана от непознати както през деня, така и през нощта.
— Слушай — каза Монталбано, — там, където е спряна колата, намерихме нещо, което навярно принадлежи на отвлеченото момиче.
Жената побеля като платно.
— Ние нямаме нищо общо — каза решително.
— Знам. Но ще бъдеш разпитана. Разкажи за случката с автомобила, но не казвай, че и през нощта идват да те търсят. Не се показвай в този вид, свали си грима и тези обувки с високи токчета. Походното легло занеси в спалнята. Продаваш само яйца, ясно ли е?
Чу шум от кола и излезе навън. Беше пристигнал полицаят, повикан от Гало. Но с него беше и Мими Ауджело.
— Тръгнал съм да те заместя — каза Монталбано.
— Вече няма нужда — отвърна Мими. — Изпратиха Бонолис със задачата да координира претърсването на зоната. Началникът на полицията очевидно не изгаря от желание да ти повери командването дори и за минута. Може да се върнем във Вигата.
Докато Гало показваше на колегата си мястото, където се намираше каската, Мими се прекачи в другата кола, подпомогнат от Монталбано.
— Ама какво ти се случи?
— Паднах в дупка, пълна с камъни. Изглежда, съм си счупил някое ребро. Съобщи ли, че си намерил каската?
Монталбано се плесна силно по челото.
— Забравих!
Ауджело познаваше много добре Монталбано, за да знае, че когато забравяше за нещо, то бе, защото нямаше желание да го направи.
— Искаш ли аз да се обадя?
— Да. Телефонирай на Минутоло и му разкажи.
Тъкмо бяха потеглили, когато Ауджело каза с безизразно лице:
— Знаеш ли едно нещо?
— Нарочно ли го правиш?
— Какво?
— Да ме питаш дали знам „едно нещо“. Това е въпрос, който ме дразни.
— Добре де, добре. Преди около два часа карабинерите съобщиха, че са намерили раницата на момичето.
— Сигурно ли е, че е нейната?
— Как не! Вътре беше личната й карта!
— И какво друго?
— Нищо. Празна.
— Слава богу! — каза комисарят. — Едно на едно.
— Не те разбрах.
— Едно нещо сме намерили ние и едно са намерили карабинерите. Реми. Къде е била раницата?
— По пътя за Монтереале. Зад четвъртия километричен камък. Беше на доста видно място.
— Тоест доста далеч от мястото, на което намерихме каската.
— Именно. Настана мълчание.
— Това „именно“ означава ли, че мислиш точно същото, което мисля и аз?
— Именно.
— Ще се опитам да разтълкувам твоята лаконичност с по-разбираеми думи. Значи, всички тези претърсвания, всички тези хайки са само губене на време, една безподобна щуротия?
— Именно.
— Продължавам да тълкувам. Според нас двамата в нощта на отвличането похитителите са взели кола и са направили обиколка, разхвърляйки тук-там вещите на Сузана, за да създадат поредица фалшиви следи. Това означава, че…
— … че не държат момичето под ключ близо до местата, където са намерени вещите й — заключи Мими. И добави: — За което ще е нужно да убедим и началника на полицията, иначе ще ни изпрати да претърсим и Аспромонте5.
В полицейското управление завари Фацио, който го чакаше и вече знаеше за откритията. Носеше в ръка неголяма пътна чанта.
— Заминаваш ли?
— Не, господин комисар. Връщам се във вилата. Господин Минутоло иска да стоя на телефона. Взел съм си малко бельо за смяна.
— Нещо имаш да ми казваш ли?
— Да, господин комисар. След извънредната емисия по „Телевигата“ телефонът във вилата загря… но нищо интересно, заявки за интервюта, думи за солидарност, молещи се за добър изход от ситуацията хора, такива ми ти работи. Но две от обажданията бяха съвсем различни. Първото — от бивш административен служител във фирма „Перуцо“.