— Никога не съм се женил, още от младите си години нямах такова намерение. А после в един прекрасен ден си дадох сметка, че вече доста години съм натрупал, за да го направя.
— И живеете тук сам?
Докторът се усмихна.
— Разбирам накъде биете. Тази селска къща е твърде голяма за човек единак. Някога около нея имаше лозя, маслинови горички… В постройката, която видяхте до къщата, си стоят помещенията за мачкане на грозде, избите, пресите за маслини, но вече са напълно неизползваеми… Горният етаж е затворен от незапомнени времена. Да, в последните години живея сам. За домакинството се грижи домашната ми помощница, която идва сутрин три пъти седмично. Що се отнася до храната… оправям се и сам. — Направи пауза. — Или пък ходя да ям при една моя приятелка. Така или иначе, рано или късно ще го разберете, така че по-добре да ви кажа за нея. Тя е вдовица, имаме връзка, която продължава вече повече от десет години. Това е всичко.
— Докторе, благодаря ви, но целта на посещението ми е да разбера нещо около болестта на снаха ви, съпругата на брат ви, разбира се, ако искате и можете да ми…
— Вижте, комисарю, не съм обвързан с професионална тайна по отношение на нея, която да трябва да спазвам. Снаха ми я отровиха. Необратимо отравяне, което неумолимо я тласка към смъртта.
— Отровиха?!
Удар в главата, камък, стоварил се от небето, юмрук в лицето. Внезапното и жестоко сътресение от това разкритие, направено кротко, почти без никаква емоционална обвързаност, порази толкова силно физически комисаря, че ушите му казаха „дзън“. Или това съвсем кратко „дзън“ се беше чуло наистина? Може би някой бе натиснал звънеца на входната врата? Или може би телефонът върху шкафчето бе започнал да звъни? Но, изглежда, докторът не бе чул нищо.
— Защо използвате множествено число? — попита все така, без да се вълнува, като учител, който подчертава малка грешка в развитата тема на свой ученик.
— Отрови я само един човек.
— А вие знаете ли името му?
— Разбира се — каза, усмихвайки се.
Не, като го погледна по-добре, онова, което се бе изписало върху устните на Карло Мистрета, не беше усмивка, а гримаса. Или по-точно ехидна усмивка.
— Защо не сте го съобщили в полицията?
— Защото не подлежи на преследване от закона. Само човек, който е вярващ, може да го доложи на Всевишния, но той, между другото, може би вече е в течение на всичко.
Монталбано започна да го разбира.
— Когато казвате, че госпожата е била отровена, се изразявате метафорично, нали?
— По-добре би било, ако кажем, че не се придържам към строго научна терминология. Прибягвам до думи и изрази, които като лекар не би трябвало да използвам. Но вие и без това не сте тук, за да се запознаете с медицинската й диагноза.
— И с какво е била отровена госпожата?
— От живота. Както виждате, продължавам да употребявам думи, неприемливи за една диагноза. От живота. Или по-точно: някой брутално я принуди да премине през истински ад в своя живот. В един момент Джулия се отказа да продължи. Престана да се отбранява, да се съпротивлява и напълно се предаде.
Карло Мистрета беше много добър в приказките. Комисарят обаче се нуждаеше от факти, а не от красиви фрази.
— Извинете ме, докторе, но съм принуден да ви попитам още нещо. Може би съпругът й неволно е…
Устните на Карло Мистрета се отвориха леко и под тях едва-едва се показаха зъбите му. Всъщност това беше неговият начин да се усмихва.
— Брат ми? Шегувате ли се? Той би дал живота си за своята съпруга. И когато разберете цялата история, ще се убедите, че подозрението ви е било абсурдно.
— Любовник?
Докторът го погледна смаяно.
— Какво?
— Имах предвид някой друг мъж, любовно разочарование, извинете ме, но…
— Мисля, че единственият мъж в живота на Джулия е бил брат ми.
Тук вече Монталбано загуби търпение. Беше се уморил да си играе на „топло, студено, малко по-топло, много студено“. Освен това Карло Мистрета изобщо не му беше симпатичен. Тъкмо отваряше устата си, за да започне да му задава вече не толкова вежливи въпроси, когато лекарят, който почти бе схванал промяната у комисаря, вдигна ръка, за да го спре.
— Братът — каза.
Господи! И откъде се пръкна сега пък този брат? А и брат на кого?
Веднага бе разбрал, че от тази история между братя, чичовци, снахи и племенници ще му се замае главата.