Проблейва вече доста раздразнено, очевидно козата в него е започнала да се ядосва.
— Вижте, професоре — отговаря уклончиво Страдзера, — проблемът е, че един от подчинените на комисаря ни уведоми, че преди няколко дни Монталбано е имал сериозен епизод с…
С какво? Не успява да го чуе. Навярно му преразказва епизода на ухо. Епизод? Какво общо има епизодът? Това да не е телевизионен сериал? Страдзера каза „епизод“. Ама не се ли наричат епизоди отделните части от сериалите?
— Повдигнете го — заповядва професорът.
Махат листовете от него и деликатно го изправят. Лекарите в благоговейно мълчание са се събрали в кръг около леглото му. Ди Бартоло слага слушалките върху гърдите му, отмества ги с няколко сантиметра, след това с още няколко и спира. Виждайки лицето му толкова отблизо, комисарят забелязва, че професорът прави непрекъснато едно и също движение с челюстта си, сякаш дъвче дъвка. Внезапно обаче проумява, че той преживя. Ди Бартоло е истинска коза, която от доста време не се помръдва. Стои неподвижно и се ослушва. „Какво ли чуват ушите й от онова, което се случва в моето сърце? — пита се наум Монталбано. — Рухващи сгради? Пукнатини, които изведнъж зейват? Подземен грохот?“ Ди Бартоло го преслушва нескончаемо, не се отмества дори милиметър от позата, която е заел. Ама не го ли заболява гърбът да стои така наведен? Комисарят започва да се поти от страх. Най-накрая професорът се изправя.
— Достатъчно.
Нагласяват Монталбано да си легне.
— Според мен — прави заключението си светилото — може да го простреляте с още три-четири куршума, а след това да му ги извадите без упойка. Със сигурност сърцето му ще издържи.
И излиза, без да каже „довиждане“.
Десет минути по-късно е в операционната, цялата обляна в яркобяла светлина. Някакъв човек държи маска и я поставя върху лицето му.
— Дишайте дълбоко — казва.
Той се подчинява. Нищо повече не си спомня.
„Как е възможно — запита се — да не са измислили все още спрей, който, когато не можеш да заспиш, да го завреш в носа си, да го натиснеш, за да излезе газ или каквото има там, и да се потопиш незабавно в съня?“
Подобна анестезия против безсъние би била много удобна. Изпитваше силна жажда. Надигна се леко, за да не събуди Ливия, отиде в кухнята, наля си чаша минерална вода от вече отворена бутилка. Ами сега? Реши да направи малко гимнастика с ръката, както му беше показала рехабилитаторката. Едно, две, три, четири. Ръката му функционираше толкова добре, че спокойно би могъл да си кара колата.
Прогнозата на Страдзера се бе оказала вярна. Само че понякога започва да му пари, както става с краката, когато стоиш дълго време все в една и съща поза, сякаш сто иглички започват да бодат крайниците ти от горе до долу. Или да пълзят мравки. Изпи още една чаша вода и се върна да си легне. Усещайки го, че се пъха под завивките, Ливия измърмори нещо и му обърна гръб.
— Вода — умолява, отваряйки очи.
Ливия му сипва в чаша и за да може да я изпие, повдига главата му, слагайки ръката си зад тила му. След това оставя чашата на нощното шкафче и изчезва от полезрението на комисаря. Монталбано успява да се надигне малко. Вижда я отпред, пред прозореца, а до нея е застанал доктор Страдзера, който й говори забързано. Изведнъж чува лекия й смях. Ах, колко е духовит доктор Страдзера! И защо ли се е лепнал така за Ливия? Ами тя защо не се чувства задължена да се отдалечи малко от него? Сега ще ви дам да се разберете.
— Вода! — крещи ядосано.
Ливия се стряска, уплашена.
— Ама защо пие толкова много? — пита Ливия.
— Заради упойката е — казва Страдзера. И добавя: — Вижте, Ливия, операцията беше съвсем лека. Между другото, постарах се да му остане почти незабележим белег.
Ливия му се усмихва с благодарност, от което комисарят още повече побеснява.
Невидим белег! Така ще може да се яви без проблеми на следващия конкурс за Мистър Мускул.
По въпроса за мускула или каквото е… Премести се, без да вдига шум, докато усети, че е опрял тялото си до гърба на Ливия. Тя, изглежда, оцени тази близост, подразбираше се от стона, подобен на изскимтяване, който издаде в съня си.