— Кажете му, че в противен случай ще бъдете принуден да ги направите вие. Или и на вас много ще ви натежи?
— На мен също ще ми е трудно. Но, разбира се, не толкова, колкото на Салваторе.
Изправи се вдървено.
— Да влезем вътре?
— Предпочитам да остана още малко на въздух.
— Тогава аз влизам. Минавам първо да видя как е Джулия, а после, ако Салваторе е буден, в което се съмнявам, ще му предам каквото ми казахте. В противен случай ще го направя сутринта. Лека нощ.
Монталбано не бе успял още да допуши цигарата си, когато видя сянката на доктора, който излезе от хола, качи се на джипа и потегли.
Очевидно не беше открил Салваторе буден и не бе успял да размени нито дума с него.
Надигна се и влезе в къщата. Фацио четеше вестник, Минутоло беше забил нос в един роман, а униформеният полицай разлистваше туристическо списание.
— Съжалявам, че трябва да наруша спокойствието на този читателски кръжец — каза Монталбано. А после се обърна към Минутоло: — Трябва да говоря с теб.
Усамотиха се в единия ъгъл на хола. Комисарят му разказа всичко, което бе научил от доктора.
Погледна си часовника, докато пътуваше към Маринела. Майчице свята, колко късно беше станало! Със сигурност Ливия вече си бе легнала. По-добре така, защото, ако беше останала да го чака, бе сигурно, че помежду им щеше да избухне класическа караница. Отвори тихичко вратата. Къщата бе потънала в тъмнина, но външната лампа на верандата светеше. Ливия беше там, седнала на пейката, облечена с дебел пуловер, а пред нея — чаша вино, пълна до половината.
Монталбано се наведе да я целуне.
— Извини ме.
Тя отвърна на целувката му. Комисарят започна да си тананика наум, защото усети, че нямаше да има препирни. Ливия обаче му се стори тъжна.
— През цялото време вкъщи ли си стоя, за да ме чакаш?
— Не. Обади ми се Беба, каза, че Мими е в болница. Отидох да го видя.
10.
Изпита болка от незабавно обзелата го ревност. Абсурдна, разбира се, но не можеше да направи нищо. Възможно ли бе Ливия да е тъжна, защото Мими лежи в болницата?
— Как е?
— Има две счупени ребра. Утре ще го изпишат. Ще се лекува вкъщи.
— Вечеря ли?
— Да, не можех да те чакам — каза Ливия и се изправи.
— Къде отиваш?
— Отивам да ти стопля…
— Ама не. Ще си взема нещо от хладилника.
Върна се с чиния, пълна с кашкавал от Рагуза и два вида маслини — сушени и киснали в саламура. В другата си ръка държеше чаша и бутилка вино. Хляба беше взел под мишница. Седна. Ливия гледаше морето.
— Не мога да спра да мисля за отвлеченото момиче — каза тя, без да се обръща. — И не успявам да изтръгна от главата си един факт, който ми каза първия път, когато говорихме за отвличането.
Донякъде Монталбано се почувства успокоен. Ливия беше натъжена не за Мими, а за Сузана.
— Какво съм ти казал?
— Че следобеда в деня, когато е била отвлечена, тя е отишла в апартамента на своя приятел да правят любов.
— И какво от това?
— Каза ми също, че всеки път момчето я е подтиквало към това, докато този ден Сузана е била инициаторът.
— Какво означава според теб?
— Че може би е имала някакво предчувствие за това, което е щяло да й се случи.
Монталбано предпочете да не й отговаря, защото не вярваше на предчувствия, предупредителни сънища и неща от този род.
След кратко мълчание Ливия го попита:
— Докъде стигнахте?
— Допреди два часа плавах без компас.
— А сега вече имаш ли?
— Надявам се.
И започна да й разказва какво е разбрал. В края на изложението Ливия го погледна смаяно.
— Не мога да проумея до какви заключения може да стигне човек от историята, която ти е разказал този доктор Мистрета.
— До никакви заключения, Ливия. Но в нея има лъч светлина и много изходящи точки, каквито в началото нямаше.
— Тоест?
— Например че не са искали да отвлекат дъщерята на Салваторе Мистрета, а племенницата на Антонио Перуцо. В това съм повече от убеден. Той е този, който има парици. А и къде пише, че отвличането е направено само с цел откуп, а не и за отмъщение? Когато Перуцо е фалирал, твърде много хора са изпаднали в беда. Техниката, която използват похитителите, е да вкарат бавно в играта Антонио Перуцо. Бавно, за да не се разбере, че още от самото начало са искали да стигнат до него. Онзи, който е организирал отвличането, е знаел какво се е случило между Антонио и сестра му, също така, че Антонио е имал задължения към Мистрета, както и че Антонио, който е кръстник на Сузана…