— На вашите заповеди, комисерийо!
— Катаре, онзи твой доверен приятел, онзи способният… който знае да увеличава снимки, как се казва?
— Неговото име на самия него е Чико де Чико, комисерийо.
— Все още ли работи в дирекцията на полицията в Монтелуза?
— Да, господин комисерийо. Все още непрекъснато е на това място.
— Много добре. Остави Имбро в телефонната централа, а ти веднага му занеси тази снимка. Ще ти обясня добре какво трябва да направи с нея.
— Тук е едно момче, което иска да говори с вас. Казва се Франческо Липари.
— Нека влезе.
Франческо беше отслабнал още повече, торбичките под очите заемаха вече половината му лице, изглеждаше като маскирания човек, като онези от комиксите.
— Видяхте ли снимката? — попита, без дори да поздрави.
— Да.
— Как е Сузана?
— Виж, най-напред не е завързана с верига, както каза онзи лайнар Рагонезе. Не я държат в бунар, а в една вана, дълбока повече от три метра. С оглед на ситуацията, в която се намира, ми се стори, че е добре.
— Може ли да я видя и аз?
— Ако беше дошъл преди малко… Изпратих снимката за анализ в Монтелуза.
— Какъв анализ?
Не можеше да започне да му разказва всичко, което му минаваше през ума.
— Не се отнася до Сузана, а до обстановката, в която е била фотографирана.
— Може ли да се разбере дали са й… направили нещо лошо?
— Не бих казал.
— Виждаше ли се лицето й?
— Разбира се.
— Какъв беше погледът й?
Този младеж наистина щеше да стане добро ченге.
— Не изглеждаше изплашена. Може би това е първото нещо, което забелязах. Дори напротив, погледът й беше изключително…
— … решителен? — попита Франческо Липари.
— Точно така.
— Аз я познавам. Означава, че няма да падне духом заради ситуацията, в която се намира, и че рано или късно тя самата ще потърси начин да се измъкне от нея. Онези, които са я отвлекли, трябва да бъдат много внимателни.
Направи пауза. После попита:
— Мислите ли, че инженерът ще плати?
— Като гледам как се развиват нещата, няма друг изход, освен да се нагърби и да плати откупа.
— Знаете ли, че Сузана никога не ми е говорила за тази история между вуйчо й и майка й? Почувствах се малко обиден.
— Защо?
— Стори ми се като липса на доверие.
Когато Франческо напусна полицейското управление, вече малко по-спокоен, отколкото когато беше влязъл в него, Монталбано остана да мисли за казаното от него. Нямаше съмнение, че Сузана е смела и погледът й от снимката го потвърждаваше. Храбра и решителна. Но защо тогава при първото обаждане гласът й беше като на отчаян човек, който молеше за помощ? Нямаше ли противоречие между глас и образ? Или може би бе само привидно противоречие? Вероятно телефонното обаждане датираше няколко часа след отвличането на Сузана и в този момент все още не е била възвърнала контрола върху себе си под влиянието на ужасяващия шок. Не може да сме изпълнени непрекъснато със смелост двайсет и четири часа в денонощието. Да, това беше единственото възможно обяснение.
— Комисерийо, каза така Чико де Чико, че той ще се заеме веднага и затова снимките ще бъдат готови утре сутринта към девет.
— Върни се, за да ги вземеш.
Изведнъж Катарела придоби мистериозно изражение, наведе се напред и каза полугласно:
— Това е само наша тайна, комисерийо.
Монталбано кимна с глава в знак на съгласие, Катарела излезе с отдалечени от тялото ръце, разперени пръсти и вдървени колена. Гордостта да споделя обща тайна с началника си го видоизменяше от куче в паун с разперена опашка.
Качи се на колата, за да се прибира в Маринела, но съзнанието му бе вглъбено в една постоянна мисъл. Но можеше ли да се счита за мисъл нещо, което наподобяваше объркани тънки линии, изтъкани от безсмислени думи и неопределени образи, които от време на време минаваха през съзнанието му? Стори му се, че в главата му се случваше нещо подобно на това, което става, докато човек гледа телевизия и през екрана започнат да преминават на зигзаг ивици — нещо като досадно, неясно вмешателство, което ти пречи да видиш добре това, което гледаш, а същевременно ти натрапва избледнялата картина от някаква друга програма, която върви едновременно с твоята, а ти се оказваш принуден да натискаш бутони и копчета, докато разбереш причината за смущението и се опиташ да го отстраниш.