Следобед Мими Ауджело, който се бе отегчил да обикаля из дома си, се появи с две новини в полицейското управление.
Първата беше, че в късния следобед госпожа Валерия, съпругата на инженер Антонио Перуцо, докато вземала колата си от един паркинг в Монтелуза, била разпозната от три жени, които я наобиколили и започнали да я блъскат, тя паднала на земята и те започнали да я плюят, крещейки й да се засрами и да посъветва мъжа си да плати откупа, без да губи време. Междувременно се присъединили и други хора и активно подкрепили трите жени. Госпожата била спасена от случайно преминаващата патрулка на карабинерите. В болницата констатирали, че жената на инженера е с контузии, синини, разкъсвания.
Втората новина беше, че два големи камиона от фирмата на Перуцо били запалени. За да се избегнат недоразуменията и грешните тълкувания, върху една стена на мястото на инцидента цъфнал надпис „Плати веднага, негоднико!“.
— Ако очистят Сузана — завърши Мими, — със сигурност инженерът ще умре линчуван.
— Мислиш ли, че случката ще има лош край? — попита го Монталбано.
Мими Ауджело отговори веднага, без да се замисли:
— Не.
— Представи си, че инженерът не даде нито лира? Онези са изпратили нещо като ултиматум.
— Ултиматумите се дават нарочно, за да не бъдат уважени. Ще видиш, че ще се договорят.
— Как е Беба? — попита комисарят, сменяйки темата.
— Много добре, вече е въпрос на дни. Между другото, Ливия мина да ни види и Беба й каза за нашето намерение да те поканим да станеш кръстник на детето ни.
Бррр, ама че работа! Цялото градче ли се е вманиачило да го кани за кръстник?
— И ми го казваш просто ей така? — реагира комисарят.
— Защо, да не би да трябваше да ти го напиша на лист с гербова марка? Не ти ли е минало през ума, че Беба и аз ще те попитаме?
— Да, разбира се, но…
— Освен това, Салво, познавам те добре, ако не те поканех, щеше да се обидиш и да се нацупиш.
Монталбано си помисли, че е по-добре да избягва разговори от този тип, в които се обсъжда неговият характер, защото всеки може да го тълкува както си иска.
— А Ливия какво каза?
— Каза, че ти ще бъдеш много щастлив, още повече че така ще изравниш резултата. Аз тази последната фраза не я разбрах.
— Нито пък аз — излъга го Монталбано.
Но всъщност бе разбрал много добре: дете на престъпник и дете на полицай, и двете кръстени от него. Равен резултат според разсъжденията на Ливия, която, решеше ли, ставаше по-голяма гаднярка и от него.
Беше се свечерило. Приготвяше се да си тръгва от полицейското управление, за да се прибере в Маринела, когато му се обади Николо Дзито.
— Нямам време да ти обяснявам, след малко съм в ефир — каза бързешком. — Гледай информационната ни емисия.
Втурна се към бара, в който имаше около трийсетина души, а телевизорът беше включен на „Свободна мрежа“.
Течеше надпис, който казваше: „След няколко минути важно изявление за отвличането «Мистрета»“. Поръча си бира. Надписът изчезна и започна заставката на информационната емисия. След това се появи Николо Дзито, седнал зад обичайната си стъклена масичка. Изражението му издаваше вълнение.
— Днес следобед с нас се свърза адвокат Франческо Луна, който неколкократно е защитавал интересите на инженер Антонио Перуцо. Помоли ни да му дадем телевизионно време, за да направи изявление. Обърнете внимание, не за интервю, а за изявление. Постави ни също така и условието, че изявлението му не трябва да бъде последвано от коментар от наша страна. Решихме да приемем, дори и с тези ограничения, защото в този възлов за съдбата на Сузана Мистрета момент думите на адвокат Луна могат да са изключително полезни и да бъдат забележителен принос за щастливото разрешаване на деликатния и драматичен казус.
Изчезна от кадър. На екрана се появи картина, показваща адвокатска кантора с типичния за нея интериор. Лавици от черно дърво, препълнени с никога не четени книги, сборници със закони, които датираха от края на деветнайсети век, но със сигурност все още в действие, защото в нашата държава от законите, писани преди повече от сто години, никога не се изхвърляше нищо, по същия начин, както се прави със закланото прасе. Адвокат Луна отговаряше перфектно на фамилията си: беше като истинска луна. Лицето му като пълна, а тялото му като затлъстяла луна. Очевидно повлиян от тези детайли, осветителят бе облял в светлина кантората му като по време на пълнолуние. Телесата на адвоката преливаха от креслото. В ръцете си държеше листче, на което хвърляше от време на време по един поглед, докато правеше изявлението си.