— По каква причина?
— Знаете ли, че ако това се случи, ваше задължение е незабавно да ни уведомите?
— Разбира се. И съм готов да го направя. Само че моят клиент няма да ми се обади, освен може би, след като вече всичко е приключило.
До този момент въпросите задаваше само Минутоло. Този път Монталбано реши и той да отвори уста.
— Какви купюри?
— Не ви разбрах — каза адвокатът.
— Знаете ли какви банкноти са поискали похитителите?
— А, да. От петстотин евро.
Странна работа. Големи банкноти. Много по-лесни за носене, но доста по-трудни за харчене.
— Знаете ли дали вашият клиент…
Адвокатът веднага придоби изражението на медицинската сестра.
— … е успял да запише серийните им номера?
— Не знам.
Луна погледна златния си ролекс и направи гримаса.
— Това е всичко — каза, надигайки се.
Пред къщата на адвоката спряха за малко, за да си поговорят.
— Горкият инженер — изкоментира го комисарят, — пробвал е да спаси задника си, надявал се е на светкавична развръзка, така че хората да не разберат нищо, а всъщност…
— Точно това е нещото, което ме притеснява — каза Минутоло. — И започна да му разяснява: — Според това, което ни каза адвокатът, ако похитителите са установили незабавно връзка с Перуцо…
— Почти дванайсет часа, преди да ни се обадят за пръв път — уточни Монталбано. — Отнесли са се с нас като с марионетките в кукления театър. Послужиха си с нас като със статистите в театъра. Защото пред нашите очи те разиграваха само сценки. Още от самото начало са знаели кой е правилният човек, когото трябва да принудят да плати откупа. На нас двамата само ни загубиха времето, а Фацио лишиха от сън. Оказаха се много обиграни! В крайна сметка съобщенията, изпратени в дома на Мистрета, не бяха друго освен постановката на някакъв изтъркан сценарий. Това, което искахме да видим, и онова, което очаквахме да чуем.
— Що се отнася до това, което ни каза адвокатът — подхвана отново Минутоло, — за по-малко от двайсет и четири часа след отвличането похитителите са държали ситуацията в ръцете си. Достатъчно е било само едно телефонно обаждане от тяхна страна до инженера и онзи е щял да им предаде парите. Въпреки това те повече не са му се обадили. Защо ли? Били са затруднени? Може би нашите хора, които претърсват всеки милиметър из полето, възпрепятстват свободното им придвижване? Не би ли било по-добре, ако отслабим хватката?
— Всъщност ти от какво се плашиш?
— Онези, виждайки, че са в опасност, да не вземат да направят някоя глупост.
— Забравяш едно много важно нещо.
— Какво?
— Че похитителите продължават да се обаждат в телевизиите.
— Тогава защо не се свързват с инженера?
— Защото първо искат да го накарат да се пържи в собствената си мазнина на бавен огън — каза комисарят.
— Но колкото повече време минава, на толкова по-големи рискове се излагат похитителите!
— Знаят го много добре. Мисля си, че също така са наясно, че са опънали лъка до скъсване. Убеден съм, че вече е само въпрос на часове Сузана да се върне вкъщи.
Минутоло го погледна глупаво.
— Ама как?! Тази сутрин изобщо не ми изглеждаше…
— Тази сутрин адвокатът все още не беше говорил по телевизията и не бе използвал едно наречие, което повтори и докато разговаряше с нас. Оказа се хитрец, защото каза в неправ текст на похитителите да престанат с техните игрички.
— Извинявай — отвърна напълно смаян Минутоло, — какво наречие е използвал?
— Необяснимо.
— И какво означава това?
— Означава, че адвокатът много добре си обясняваше случая.
— Нищо, ама нищичко не разбрах.
— Остави. Сега какво ще правиш? — отклони темата Монталбано.
— Отивам да докладвам на съдията.
13.
Ливия не си беше вкъщи. Масата обаче бе подредена за двама души, а до неговата чиния имаше бележка: „Отивам на кино с приятелката ми. Изчакай ме, за да вечеряме заедно“. Взе си душ и седна пред телевизора. По „Свободна мрежа“ имаше дискусия относно отвличането на Сузана с водещ Николо. В нея участваха епископ, трима адвокати, пенсиониран съдия и журналистка. След около половин час дебатът направо се видоизмени в нещо като процес срещу инженер Перуцо. Приличаше обаче повече на истинско линчуване, отколкото на процес. В крайна сметка нямаше човек, който да вярва на казаното от адвокат Луна. Никой от присъстващите не показа, че е убеден в историята, в която Перуцо е приготвил парите, но похитителите не са го потърсили. Логично погледнато, интересът им се коренеше в това да грабнат парите колкото е възможно по-бързо, да освободят момичето и да изчезнат. Колкото повече време губеха, толкова повече рискуваха. Следователно? Логиката водеше към заключението, че отговорният за протакането на освобождаването на Сузана беше точно инженерът, който — както намекна монсеньорът — може би протакаше, за да получи евентуално някаква мизерна отстъпка от сумата за откупа. Би ли получил отстъпчица обаче след начина, по който понастоящем действаше, и в деня, в който щеше да се изправи пред Страшния съд на Бога? В заключение стана ясно, че на Перуцо, след като веднъж пуснеха на свобода момичето, не му оставаше друго, освен да се махне от градчето.