— През цялото това време не са ли казали поне една дума?
— Нито веднъж. Сузана се позабавила малко, докато освободи ръцете си и махне чувала от главата си. Било късна нощ. Нямала никаква идея къде се намира, но не загубила присъствие на духа. Успяла да се ориентира и се насочила към Вигата. Изведнъж разбрала, че се намира в околностите на Ла Кука, знаеш ли го това село…
— Знам го, давай нататък.
— Намира се на три километра и нещо от вилата. Извървяла ги и пристигнала пред градинската врата, извика и Фацио отиде да отвори.
— Значи, всичко според сценария.
— Какво искаш да кажеш?
— Че продължават да ни разиграват театъра си, който вече сме свикнали да виждаме. Онова фалшивото представление, защото истинското са го играли само пред един зрител, инженер Перуцо, и дори са го повикали да участва в него. След това е имало и трето представление, специално за общественото мнение. Знаеш ли как е изиграл ролята си Перуцо?
— Монталба, честно казано, не те разбирам какво ми говориш.
— Успяхте ли да се свържете с инженера?
— Все още не.
— Сега какво предстои?
— Съдия-следователят ще изслуша Сузана, а следобед ще има пресконференция. Няма ли да дойдеш?
— За нищо на света.
Тъкмо беше пристигнал пред вратата на кабинета си в полицейското управление, когато телефонът му звънна.
— Комисерийо? Има един на телефона, който казва, че е луната. А аз, мислейки си, че се шегува, му отговорих, че съм слънцето. Ядоса се. Изглежда ми луд.
— Прехвърли ми го.
Какво искаше от него преданият като медицинска сестра адвокат?
— Комисар Монталбано? Добър ден. Адвокат Луна се обажда.
— Добър ден, адвокате, слушам ви.
— Най-напред поздравления за телефониста.
— Вижте, адвокате…
— „Но стига сме за тях ний говорили: погледай и мини“9, както казва най-великият поет. Както и да е. Обаждам се само за да ви напомня за вашия излишен обиден сарказъм от вчера вечерта — както по отношение на мен, така и по отношение на моя клиент. Знаете ли, за щастие или за нещастие, имам слонска памет.
„Ами вие самият сте слон“ — би искал да му отговори комисарят, но успя да се въздържи.
— Бихте ли ми обяснили по-добре, ако обичате.
— Вчера вечерта, когато дойдохте с вашия колега в дома ми, бяхте убеден, че клиентът ми няма да плати, но всъщност, както видяхте…
— Адвокате, имате грешка. Бях убеден, че клиентът ви, волю-неволю, ще плати. Успяхте ли да се свържете с него?
— Обади ми се тази нощ, след като бе изпълнил дълга си, така както хората очакваха да го изпълни.
— Може ли да говорим с него?
— Все още не е готов след ужасното преживяване, което му се наложи да понесе.
— Ужасно преживяване от типа на шест милиарда лири в банкноти от петстотин евро?
— Да, сложени в куфар или пътническа чанта, не знам.
— Знаете ли къде са му казали да остави парите?
— Обадили са му се вчера вечерта към девет часа, описали са му подробно шосето, по което е трябвало да тръгне, за да стигне до малък надлез, единствения съществуващ по пътя за Бранкато, по който рядко минават коли. Под надлеза трябвало да намери нещо като шахта, покрита с плоча, която лесно се повдига. Не трябвало да прави друго, освен да сложи вътре куфара или пътната чанта, да затвори шахтата и да си тръгне. Малко преди полунощ клиентът ми е пристигнал на мястото, изпълнил е буква по буква каквото му е било заповядано и е побързал да си тръгне.
— Благодаря ви, адвокате.
— Извинете ме, комисарю. Бих искал да ви помоля за една услуга.
— Каква?
— Да ни сътрудничите, почтено, разбира се, казвайки това, което знаете, нито дума повече, нито дума по-малко, за възстановяване имиджа на моя клиент, така ужасно компрометиран.
— Може ли да ви попитам кои са останалите реставратори?
— Аз, господин Минутоло, вие, всички приятели от партията и не само те, всъщност онези, които са имали възможност да се запознаят…
— Ако се удаде случай, няма да липсвам.
— Задължен съм ви.
Телефонът звънна отново.
— Комисерийо, тук е господин Лате10, със С накрая.
Господин Латес, шеф на кабинета на началника на полицията, наричан Меденомлечния — богоугодник и мазник, абониран за вестник „Л’Осерваторе романо“11.
9
Цитат от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Превод от итал. Константин Величков. — Б.пр.