— Скъпи мой! Как сте? Как сте?
— Не мога да се оплача.
— Да благодарим за това на Божията майка! А семейството ви?
Ама че досада! Латес се беше вманиачил в идеята, че той има семейство, и нищо не можеше да изкара от главата му това убеждение. Ако узнаеше, че Монталбано е ерген, навярно щеше да получи удар и да умре.
— Добре, благодарение на Богородица.
— И така, от името на господин началника на полицията ви каня на пресконференцията, която ще се проведе в дирекцията на полицията днес в седемнайсет и трийсет часа във връзка с щастливия изход на случая „Мистрета“. Господин началникът на полицията желае да уточни обаче, че ще трябва да се ограничите само с това да бъдете поканен, без да ви се дава думата.
— Благодаря на Богородица — прошепна Монталбано.
— Какво казахте? Не ви разбрах.
— Казах, че имам определени съмнения. Както знаете, аз съм в отпуск по болест и бях повикан на работа само заради…
— Знам, знам. Следователно?
— Следователно ще е възможно ли да бъда освободен от задължението да присъствам на пресконференцията? Чувствам се малко уморен.
Латес не можа да прикрие задоволството си от молбата му. По време на тези официални говорилни на Монталбано винаги се гледаше като на потенциална опасност.
— Разбира се, разбира се! Погрижете се добре за себе си, скъпи мой! Но се считайте все още на работа, докато не получите ново нареждане.
Със сигурност някой някъде е написал „Наръчник на отличния следовател“. И без съмнение са го написали американци, които са способни да измислят дори ръководство за това как да се вкарват копчета в илиците. Монталбано не беше чел въпросния наръчник. Но е сигурно, че в някой от разделите му авторът препоръчва на заинтересования да направи оглед на местопрестъплението възможно по-рано, защото, колкото по-рано, толкова по-добре. По-рано, тоест преди природните и случайни фактори като дъжд, вятър, слънце, хора и животни да направят промени, които да превърнат в неразгадаеми следите, понякога и без това едва забележими.
Благодарение на информацията, която му даде адвокат Луна, Монталбано беше единственият от следователите, който научи мястото, където инженерът бе оставил парите за откупа. Разсъди обаче, че негово задължение беше веднага да уведоми Минутоло за тази информация. Но в близост до надлеза над шосето за Бранкато похитителите със сигурност дълго време са останали скрити, първо, за да проверят, че в околностите не е разположена полиция, след това, за да изчакат пристигането на колата на Перуцо, а после, изчаквайки да мине още време, за да се убедят, че всичко е спокойно, преди да излязат от скривалището си и да отидат да вземат куфара. Което означава, че по всяка вероятност са оставили следи заради присъствието си там. Затова се налагаше веднага да се отиде и огледа мястото, преди сценарият да бъде променен (виж гореспоменатия наръчник). „Един момент — каза си, докато ръката му посягаше към телефона, — ами ако Минутоло не може да тръгне веднага?“ Не беше ли по-добре да се качи на колата и да отиде лично да направи един първоначален оглед? Едно повърхностно разглеждане, но ако откриеше нещо важно, тогава веднага щеше да уведоми Минутоло за по-задълбочено проучване.
По този начин се опита да успокои съвестта си, която от известно време не му даваше мира. Упоритата му съвест обаче не само че не се успокои, но недвусмислено изрази мнението си пред него: „Излишно е да си намираш извинения, Монталба, просто искаш да прецакаш Минутоло сега, когато вече няма опасност за момичето“.
— Катарела!
— На вашите заповеди, комисерийо!
— Ти знаеш ли кой е най-краткият път до Бранкато?
— Кой Бранкато, комисерийо? Бранкато високото или Бранкато ниското?
— Толкова ли е голямо?
— Не, комисерийо. Петстотин жители до вчера. Но тъй като високото Бранкато се свлича от планината, пропадайки в ниското…
— Какво означава? Свлачище?
— Да, господине, с оглед на това, че има това нещо, за което вие казахте, направиха едно ново село под планината. Петдесет старци обаче не поискаха да изоставят къщите си и затова понастоящем обитателите са разделени — четиристотин четирийсет и девет в ниското и петдесет във високото.
— Момент, липсва един жител.
— Ех, не ви ли казах петстотин до вчера? Вчера един умря, комисерийо. Братовчед ми Микеле, който живее в ниското Бранкато, ми го съобщи.