Някакво куче излая. Подтикнат от желанието да види живо същество, Монталбано го потърси с очи. И го зърна. Стоеше вдясно в началото на надлеза, виждаше се само главата му. Възможно ли е да е бил построен само за да улеснят преминаването на кучетата и котките? А защо не, що се отнася до общественото строителство, невъзможното става възможно. И изведнъж комисарят разбра, че похитителите са се били скрили точно там, където сега беше кучето.
Навлезе във вътрешността на полето, тръгна по един коларски път и стигна там, откъдето започваше надлезът, който бе дъгообразен, със силна извивка. Ако човек застанеше точно в началото му, нямаше как да бъде видян от шосето. Огледа внимателно земята, докато кучето се отдалечаваше, ръмжейки, но не намери нищо, дори фас от цигара. А и как в наши дни да намериш фас от цигара, когато всеки се страхува да пуши заради онези надписи от типа: „Тютюнопушенето води до рак на белите дробове“, които се виждат върху цигарените кутии? Навярно престъпниците се отказват от вредния си навик, но заради тях той, клетият полицай, оставаше без съществени улики. Дали да не вземе да напише едно изложение до министъра на здравеопазването?
Огледа и обратната страна на надлеза. Нищо. Върна се в изходната си точка и залегна по корем. Погледна отдолу, опирайки главата си в мрежата. Почти перпендикулярно видя каменна плоча, която покриваше една шахта. Разбира се, похитителите веднага щом е дошла колата на инженера, са се качили на надлеза и са направили като него, залягайки на земята. Оттам под светлината на фаровете са видели Перуцо, който повдига плочата, напъхва куфарчето в шахтата и си тръгва. Със сигурност нещата са се развили по този начин. Но целта, заради която бе дошъл чак дотук, не бе достигната: похитителите не бяха оставили никакви следи.
Слезе от надлеза и отиде под него. Огледа плочата, която затапваше шахтата. Стори му се твърде малка, за да може да побере куфар. Бързо пресметна, че шест милиарда италиански лири отговаряха горе-долу на три милиона и сто хиляди евро. Ако всяка пачка се състоеше от сто банкноти по петстотин евро, това означаваше, че бяха нужни шейсет и две пачки. За тях не се налагаше да се използва голям куфар, напротив. Плочата се отместваше лесно, върху нея имаше желязна халка, нещо като дръжка. Промуши пръста си и я дръпна. Тя се отмести. Монталбано погледна вътре и се смая. В нея имаше голяма чанта, която не изглеждаше празна. Нима парите на Перуцо бяха все още там? Възможно ли е похитителите да не ги бяха взели? Защо тогава бяха освободили момичето?
Коленичи, протегна ръка, сграбчи тежката чанта, извади я и я остави на земята. Въздъхна тежко, а след това я отвори. Беше натъпкана с пачки. Но не от банкноти, а с изрезки от стари списания, отпечатани на лъскава хартия.
14.
Изненадата, която изпита, сякаш го бутна в гърдите и той падна на задника си. Със зейнала от удивление уста започна да си задава въпроси. Какво ли означаваше това, на което се натъкна? Че вместо евро инженерът беше сложил в чантата непотребна хартия ли? Запита се дали Перуцо, от малкото, което знаеше за него, е и човек, способен на екстремна хазартна игра, която да изложи на риск живота на племенницата му? Поразмисли и стигна до извода, че инженерът, да, беше способен не само на това, но и на всичко. Тогава оставаше необяснима реакцията на похитителите. Защото вариантите бяха само два: или похитителите са отворили на място чантата и са разбрали за измамата, но въпреки това са решили да освободят момичето, или са попаднали в клопката, което означава, че са видели как инженерът оставя чантата в шахтата, но не са имали възможност да проверят веднага съдържанието й, като са му се предоверили и са издали нареждане за освобождаването на Сузана.
Или Перуцо по някакъв начин е знаел, че похитителите няма да са в състояние да отворят незабавно чантата и да погледнат какво има вътре, и е заложил на време да се измъкне? Не, това е напълно грешно разсъждение. Никой не е можел да забрани на похитителите да отидат и да отворят шахтата, когато пожелаят. Оставянето на откупа не е означавало, че момичето ще бъде освободено на мига, и затова на какво „време“ е разчитал инженерът? На никакво време. Трикът на инженера беше безсмислен, от която и страна да бъде погледнат.