16.
Два часа по-късно беше в колата по пътя за Галота с широко отворени очи, защото не си спомняше вече мястото, където трябваше да направи завой. В един момент зърна вдясно отново дървото със закованата върху него табела, на която беше написано с червена боя „Пресни яйца“.
Черният път, който започваше от главното шосе, не водеше другаде освен към къщурката като бяло кубче, в която вече беше ходил. Там и свършваше. От разстояние забеляза, че на равното място пред нея беше спряла кола. Изпълзя по стръмния коларски път право нагоре, спря автомобила си близо до другия и слезе.
Вратата беше заключена, може би момичето беше с клиент, който имаше и други намерения, освен да купува яйца.
Не почука, реши да поизчака, докато изпуши една цигара, облегнат на колата. Докато хвърляше фаса на земята, му се стори, че забеляза нещо, което се показа и изчезна зад миниатюрното прозорче с решетка до входа, което служеше за проветрение на стаята, когато вратата е затворена. Навярно нечие лице. След това вратата се отвори и оттам излезе петдесетгодишен изискан мъж, дебеличък, с очила със златни рамки и почервенял като рак от срам. В ръката си държеше своето алиби: една кора яйца. Отвори колата, качи се и отпраши с висока скорост. Вратата на къщурката остана открехната.
— Защо не влизате, комисарю?
Монталбано пристъпи. Младата жена седеше на походното легло, чиято покривка беше нагърчена, а една от възглавниците беше паднала на пода. Тя закопчаваше блузката си, черните й коси се стелеха по гърба, а червилото й се бе размазало около ъгълчетата на устата й.
— Погледнах през прозореца и веднага ви разпознах. Ще ме извините ли само за момент?
Изправи се, за да поразтреби. Беше елегантна, каквато комисарят я бе видял и първия път.
— Как е съпругът ти? — попита Монталбано, поглеждайки към затворената врата на стаята отзад.
— Как искате да е, горкичкият?
А когато приключи с подреждането и избърса устните си с хартиена салфетка, попита усмихната:
— Да ви направя ли кафе?
— Благодаря. Но не искам да те безпокоя.
— Ама какво говорите, шегувате ли се? Вие не приличате на ченге. Заповядайте, седнете — каза, подавайки му камъшитения стол.
— Благодаря. Не знам как се казваш.
— Анджела. Анджела ди Бартоломео.
— Колегите ми разпитваха ли те?
— Господине мой, направих каквото ми казахте да направя, преоблякох се със стари дрехи, преместих походното легло в другата стая… Но никакъв ефект. Преобърнаха къщата нагоре с краката, търсиха дори под леглото, на което лежи мъжът ми, задаваха ми въпроси повече от четири часа без прекъсване, търсиха и в курника, а кокошките ми се разбягаха, счупиха ми три панера с яйца… Освен това имаше един от тях, голям кучи син, простете ми израза, който веднага щом останехме насаме, се възползваше от мен.
— Как се възползваше?
— Да, господине, пипаше ме по гърдите. В един момент не можех повече да понасям и се разплаках. Напразно им повтарях, че никога не бих направила зло на племенницата на доктор Мистрета, защото той дори даваше безплатни лекарства на съпруга ми… но, не и не, не можах да се разбера с тях.
Кафето беше отлично.
— Слушай, Анджела, много ми е необходимо да понапънеш паметта си.
— За вас — винаги, всичко, което поискате.
— Спомняш ли си, беше ми казала как, след като отвлекли Сузана, една нощ тук пристигнала кола и ти си помислила, че е на някой твой клиент?
— Да, господине.
— И така, сега, след като нещата вече са поутихнали, можеш ли да си припомниш на спокойствие какво правеше в момента, когато си чула шума на двигателя?
— Не ви ли казах?
— Каза ми, че си станала от леглото, защото си помислила, че е клиент.
— Да, господине.
— Клиент, който обаче не те е предупредил за своето посещение.
— Да, господине.
— Станала си от леглото и после какво си направила?
— Излязох навън и запалих лампата.
Ето това беше новият факт, този, за който комисарят бе тръгнал на разузнаване. Значи, нещо би трябвало и да е видяла, не само да е чула.
— Чакай. Коя лампа?
— Тази отвън, над вратата, която, когато е тъмница, осветява цялото пространство пред къщата. Когато мъжът ми беше здрав, през лятото там си слагахме маса. Ето това е електрическият ключ, виждате ли го?