Защо бе използвал думата „надежда“? Защото беше тази, която бе наклонила везната на едната й страна, в полза на Сузана. Защото тази дума го беше убедила напълно.
Тази дума изуми тотално доктора, който не беше в състояние да каже нищо. И в тишината, от тъмното, за пръв път долетя гласът на момичето, несигурен, но сякаш изпълнен с надежда. Глас, който можеше да разбие сърцето ти.
— Казахте… надежда?
— Да. Надежда, че и най-силната омраза е способна да се превърне в силна обич.
Откъм пейката, на която бе приседнало момичето, се чу нещо като изхлипване, което веднага бе потиснато. Монталбано запали цигара и видя на светлината от запалката, че ръката му леко трепереше.
— Искате ли цигара? — попита той доктора.
— Казах ви, че не искам.
Двамата братя Мистрета бяха непоклатими в решенията си. По-добре така.
— Знам, че не е имало никакво отвличане. В онази вечер, вие, Сузана, за да се върнете у дома, сте минали по различен маршрут, по онзи безлюден коларски път, където ви е чакал чичо ви с джипа си. Оставили сте моторчето, качили сте се в колата му и сте се свили отзад. Отправили сте се към вилата на доктора. Там, в онази постройка до къщата, отдавна сте били приготвили всичко: провизии, легло. Домашната помощница не е имала никаква причина да стъпва в нея. А пък и на кого би му хрумнало да търси отвлечената в къщата на чичо й? Там сте направили записите, между другото, вие, докторе, подправяйки гласа си, говорехте за милиарди, трудно е след определена възраст да се свикне с пресмятането в евро. Там сте направили полароидната снимка и сте написали отзад на гърба й онова изречение, опитвайки се да пишете колкото е възможно по-красиво, защото почеркът ви, като на всички медици, е нечетлив. Никога не съм влизал в тази селскостопанска постройка, докторе, но съм напълно сигурен, че в нея има телефонно разклонение, което е било инсталирано наскоро…
— Откъде знаете? — попита Карло Мистрета.
— Знам, защото сте имали наистина гениалното хрумване да отклоните от себе си евентуалните подозрения. Възползвали сте се на мига от тази възможност. След като е узнала, че ще дойда във вилата, Сузана е направила телефонното обаждане със записаното послание, онова със сумата за откупа, докато съм говорел с вас. Аз долових шума, който се чува, когато се вдигне слушалката на друг телефонен апарат от същата линия, но не можах да схвана веднага откъде идва. В крайна сметка не представлява никаква трудност да се получи потвърждение за това, достатъчно е само да се направи запитване до телекомуникационната компания дали този номер има дериват. И това може да се окаже едно от доказателствата, докторе. Искате ли да продължа?
— Да — Сузана беше тази, която отговори.
— Знам дори, защото ми го казахте вие, докторе, че в тази пристройка има неизползваемо помещение за мачкане на грозде. А до него задължително трябва да има и съседно помещение, в което да се намира ваната за ферментация на ширата. Готов съм да се обзаложа също така, че това помещение е снабдено с прозорец, който вие, докторе, сте отворили, преди да направите снимката, за да влезе светлина, защото е било ден. Също така, за да осветите още по-добре вътрешността на циментовата вана, сте използвали лампа с удължител. Но сте пренебрегнали един детайл в тази старателно подготвена и убедителна театрална постановка.
— Детайл?
— Да, докторе. На полароидната снимка точно под ръба на ваната се вижда нещо като пукнатина. Накарах да увеличат този детайл. Оказа се, че не е пукнатина.
— Какво е тогава?
Усети, че и Сузана беше на ръба да му зададе този въпрос. Все още не разбираха грешката, която бяха направили. Предугади обръщането на главата на доктора към Сузана и въпроса, който трябваше да изразяват очите му, но не можеше да го види.
— Стар градусомер за ширата. Неразличим, покрит с гъсти паяжини, почернял, закачен за стената и почти слял се с нея. И затова невидим за очите. Но е там, все още е там. И това е решаващото доказателство. Достатъчно е само да се изправя, да вляза вътре, да вдигна телефона, да кажа на двама от моите хора да дойдат, за да ви охраняват, да се обадя на съдия-следователя, за да ми издаде заповед за обиск, и да отида да претърся вилата ви, докторе.
— Ще бъде добра крачка в кариерата ви — каза язвително Мистрета.