— Ела тук и говори с мен — казах, за да разсея и двама ни. Сам извърна глава към мен, но не можех да видя изражението му. — На пода е студено, ще се схванеш. Просто ела тук.
— А родителите ти? — повтори той въпроса си от болницата. Щях да го попитам защо се притеснява толкова много от родителите ми, когато си спомних за историята му и блестящите, неравни белези на китките му.
— Не познаваш родителите ми.
— Къде са те? — попита.
— На откриването на галерия. Мама е художник.
В гласа му прозвуча съмнение:
— Три часът сутринта е.
— Просто ела тук — казах доста по-силно, отколкото исках. — Вярвам, че ще се държиш като джентълмен. И няма да ми отмъкваш одеялото. — Когато отново се поколеба, добавих: — Побързай, докато все още ни е останала нощ за спане.
Той послушно вдигна една от възглавниците си, но отново се поколеба, спирайки край леглото. На лунната светлина едва различавах печалното му изражение, докато оглеждаше забранената територия на постелята ми. Не бях сигурна дали съм очарована от притеснението му да сподели завивките с момиче, или обидена задето — очевидно — не бях достатъчно секси за него, за да атакува матрака ми като видял червено бик.
Най-накрая се качи до мен. Леглото проскърца под тежестта му и той трепна, преди да се свие в най-далечния край, без дори да се завие. Сега можех да усетя леката миризма на вълк доста по-ясно и въздъхнах доволно. Той също въздъхна.
— Благодаря ти — каза с официален тон, сякаш го бях поканила на прием, а не в леглото си.
— Добре си дошъл.
Истината ме прониза. Лежах с момче върколак в леглото си. При това не с кое да е момче върколак, а с моя вълк. Отново си спомних мъгливата светлина, в която го бях видяла за първи път. Странна комбинация от възбуда и нервност премина като електрически ток през тялото ми.
Сам извърна глава, за да ме погледне, сякаш моето електричество бе ударило и него. Виждах блясъка на очите му съвсем близо до мен.
— Те те ухапаха. Ти също трябваше да се трансформираш.
В главата ми отново изникнаха вълците, които се бореха за тялото ми с кървави устни и оголени зъби, ръмжащи над плячката си. Един вълк, Сам, ме извлече далеч от скупчилите се над мен свои събратя. Понесе ме през гората на два крака, оставящи човешки следи в снега. Усетих, че съм се унесла, и отворих очи; така и не разбрах колко време е минало, преди да отговоря:
— Понякога ми се иска да бях.
Той затвори очи на хиляди мили разстояние, въпреки че бе в другия край на леглото ми:
— Понякога и на мен.
Шестнадесета глава: Сам
5°С
Нещо ме стресна в съня ми и бързо отворих очи. Останах да лежа неподвижно за момент, опитвайки се да определя какъв е проблемът. Събитията от предишната нощ нахлуха в съзнанието ми и разбрах, че това, което ме беше събудило, не е звук, а усещане; чужда ръка, положена върху моята. Грейс се бе обърнала в съня си и не можех да откъсна погледа си от дланта, отпусната върху моята.
Тук, докато лежах до момичето, което ме беше спасило, простичкият факт, че съм човек, ме изпълваше с триумф.
Извърнах се към нея и за известно време просто я наблюдавах как спи, как дъхът й раздвижва кичур коса, паднал пред лицето й. Изглеждаше спокойна и сигурна в съня си, присъствието ми не я притесняваше по никакъв начин. Усещах и това като мъничка победа.
Когато чух стъпките на баща й, останах съвършено неподвижен, сърцето ми биеше бързо и тихо. Бях готов да скоча от леглото, в случай че влезе в стаята, за да я събуди за училище. Но той просто излезе за работа, придружен от аромата на афтършейв с дъх на хвойна. Майка й напусна къщата малко след това, изпускайки шумно нещо в кухнята и ругаейки с приятния си глас, докато затваряше външната врата след себе си. Не можех да повярвам, че никой от тях дори не надникна в стаята на Грейс, за да се убеди, че е добре, особено след като се бяха прибрали толкова късно през нощта. Но вратата си остана затворена.
Чувствах се глупаво в болничната си униформа, която така или иначе не ми вършеше никаква работа в това отвратително, балансиращо на ръба между сезоните време. Измъкнах се, оставяйки Грейс да спи. Тя дори не помръдна. Излязох на задната веранда, загледан в посребрената от скрежа трева. Въпреки че бях обул някакви ботуши на баща й, усещах как утринният студ забива хладните си зъби в голите ми глезени под гумата. Почти можех да усетя в стомаха си лекото гадене, свързано с началото на трансформацията.