Погледнах я, без да знам какво да й отговоря. Коледата бе нещо, което се случваше в един друг живот, животът преди вълкът в мен да се пробуди.
Грейс заби поглед във волана.
— Просто си мислех как никога те нямаше през летата и аз много обичах коледите, защото знаех, че през зимата ще те виждам отново. В гората. Като вълк. Предполагам, е така заради студа, нали? Но това също така означава, че никога няма да получиш коледни подаръци.
Тръснах глава. Вече се трансформирах толкова рано, че дори не успявах да видя коледната украса в магазините.
Грейс се намръщи, все още загледана във волана.
— Мислиш ли си за мен, когато си вълк?
Във вълчата си форма бях просто сянката на едно момче, което се бори отчаяно, за да задържи губещи смисъл думи в завладяното си от кристално ясни инстинкти съзнание. Не исках да й казвам истината: че не можех да си спомня дори името й.
— Мисля си за начина, по който ухаеш — споделих откровено. Пресегнах се и поднесох кичур от косата й към носа си. Мирисът на шампоана ми напомни за аромата на кожата й. Преглътнах и оставих кичура да падне обратно на рамото й.
Очите на Грейс проследиха ръката ми, докато я връщах обратно в скута си, и видях, че тя също преглътна. Закономерният въпрос — кога ще се трансформирам отново — падна като сянка между нас, но нито един от двама ни не се реши да му придаде реална форма, като го изрече гласно. Все още не бях готов да й кажа. Гърдите ми се стегнаха болезнено при мисълта, че ще трябва да изоставя всичко това.
— Е — произнесе тя след малко, поставяйки длани върху волана, — знаеш ли как да шофираш?
Извадих портфейла си от джоба на джинсите и го разтворих пред нея:
— Щатът Минесота явно е на мнение, че мога.
Тя измъкна шофьорската ми книжка от съответното отделение, опря я на волана и започна да чете на глас:
— Самюъл К. Рот. — Примигна и добави изненадано — Ама това си е съвсем реален документ. Означава, че наистина си истински.
Разсмях се:
— Още ли имаш съмнения?
Наместо да отговори, Грейс ми върна портфейла и попита:
— Това истинското ти име ли е? Не трябва ли да те водят мъртъв като Джак.
Не бях сигурен, че искам да разговаряме за това, но все пак отвърнах:
— Не беше същото. Не бях ухапан толкова лошо и някакви непознати хора ме спасиха, преди вълците да завлекат тялото ми в гората. Никой не ме е обявявал за мъртъв, какъвто е случаят с Джак. Така че да — това е истинското ми име.
Грейс ме погледна изпитателно и аз се зачудих какво ли си мисли. След това над лицето й внезапно падна сянка:
— Значи родителите ти знаят какво си, така ли? Това е причината, заради която те са…
Млъкна и притвори очи. Видях я как преглъща отново.
— Поболява те седмици по-късно — спасих я аз от завършването на изречението. — Имам предвид вълчия токсин. Бавно те променя. Не можех да спра да се трансформирам в звяр и обратно в човек, независимо дали ми беше топло или студено. — Направих пауза, докато спомените проблясваха в съзнанието ми като снимки от нечий чужд фотоапарат. — Мислеха си, че съм обладан от демон. След това времето се затопли и състоянието ми се подобри. Имам предвид, че се стабилизирах, и те решиха, че съм излекуван. Или по-скоро спасен, благодарение на Господнята сила. Докато не дойде зимата. Цели две години разчитаха, че от църквата ще успеят да направят нещо за мен. След това обаче решиха да вземат нещата в свои ръце. В момента и двамата излежават доживотни присъди. Така и не осъзнаха, че сме по-трудни за убиване от обикновените хора.
Лицето на Грейс беше пребледняло, а кокалчетата на ръцете й — побелели от стискане на волана:
— Нека поговорим за нещо друго, става ли?
— Съжалявам — промълвих. И наистина беше така. — Да си поговорим за коли. Тази ли ще бъде твоето ново подопечно возило? Имам предвид — ако всичко с двигателя й е наред? Всъщност нищичко не разбирам от коли, но мога да се преструвам за пред продавача. „Добре върви“ ми звучи като фраза, която някой разбирач би използвал, нали?
Тя се вкопчи в новата тема и погали нежно волана.
— Харесва ми.
— Доста е грозна — казах великодушно. — Но пък ми изглежда като машина, която само би се изсмяла на преспите, преди да ги прегази. А ако блъснеш сърна, колата просто ще подскочи лекичко и ще продължи по пътя си.
Грейс добави:
— Освен това има доста удобни предни седалки. Бих могла просто да… — Тя се извъртя, плъзна се към мен и нежно постави едната си ръка върху коляното ми. Лицето й беше само на сантиметър-два от моето, можех да почувствам топлината на дъха й върху устните си. Достатъчно близо, за да усетя копнежа, и аз също да се приведа леко към нея.