В съзнанието ми изскочи образът на Грейс в задния й двор с протегната към мен ръка, умоляваща ме да се приближа. Но тогава не можех да го направя. Бях в друг свят, чиито закони изискваха от мен да спазвам дистанция. Сега се замислих дали все още живеех в този свят, дали се подчинявах на правилата му. Моята човешка кожа само ми се подиграваше, мамеше ме с обещания за щастие, което щеше да изчезне в миг, разпръснато от първия по-хладен бриз.
Отдръпнах се от нея и бързо извърнах поглед, за да не видя разочарованието й. Тишината натежа над нас.
— Кажи ми какво се случи, след като беше ухапана — попитах, просто за да кажа нещо. — Разболя ли се?
Тя се отпусна обратно в седалката си и въздъхна. Зачудих се колко ли пъти съм я разочаровал преди.
— Не знам. Беше страшно отдавна. Мисля, че… може би да. Спомням си, че лепнах някакъв грип точно след това.
След като аз бях ухапан, също се чувствах така, сякаш съм болен от грип. Отпадналост, температура, треска, гадене, изгарящо гърлото ми, болки в костите, които променяха формата си.
Грейс сви рамене:
— Освен това през същата година се оказах и заключена в колата. Случи се месец или два след нападението. Беше пролет, но температурите бяха страшно високи. Татко ме взе с него, защото имаше да свърши някаква работа, а аз явно съм била твърде малка, за да ме остави сама вкъщи. — Погледна ме, за да провери дали я слушам. Слушах я. — Както и да е, бях болна от грип и сънлива заради температурата. Така че на път за вкъщи съм заспала на задната седалка… и следващото нещо, което си спомням, е как се събуждам в болницата. Предполагам, че татко е пристигнал вкъщи, разтоварил е покупките и просто е забравил за мен. Оставил ме е заключена в колата. Казаха, че съм се опитвала да изляза, но това наистина не си го спомням. Не си спомням нищо преди болницата, където сестрата каза, че това е бил най-горещият май в историята на Мърси Фолс. Лекарят обясни на татко, че жегата в колата е можела да ме убие, но аз съм момиче — чудо. Имам си най-загрижените и отговорни родители на света, нали?
Поклатих глава невярващо. Тишината отново се спусна между нас и ми даде достатъчно време да забележа мрачното й изражение, което ми напомни, че искрено съжалявам задето преди минута бях отказал да я целуна. Помислих си, че може би трябва да кажа нещо от сорта на покажи ми какво имаше предвид одеве, когато сподели колко харесваш тези седалки, но дори не успях да си представя как устните ми оформят тези думи, така че просто я хванах за ръката и проследих с пръст линиите на дланта й, оставяйки кожата ми да запомни това усещане.
Грейс тихичко простена и затвори очи, докато показалецът ми рисуваше кръгчета по кожата й. Това беше дори по-добро от целуването.
И двамата подскочихме, когато някой почука по стъклото. Местното съчетание между пътна помощ и търговец на коли стоеше изправено до бронкото и надничаше вътре. Гласът му прозвуча приглушено заради вдигнатия прозорец:
— Намерихте ли това, което търсехте?
Грейс се пресегна и свали стъклото. Говореше на него, но гледаше мен, а очите й бяха изпълнени с топлина, когато каза:
— Абсолютно.
Осемнадесета глава: Грейс
3°С
Същата нощ Сам отново остана в леглото ми. Заспа, свенливо присвил се в далечния му край, но в съня телата ни бяха успели да се намерят. Разбудих се в ранните часове, много преди зазоряване, в осветената от призрачно бледа лунна светлина стая и видях, че съм се притиснала към гърба му, с ръце, скръстени на гърдите ми, като мумия. Едва виждах тъмната извивка на рамото му, но нещо във формата й ме изпълни с пронизващо, неудържимо привличане. Тялото му бе топло и ухаеше толкова приятно — на вълк, на дървета, на дом — че аз зарових лице в тази тъй прекрасна извивка, затваряйки отново очи. Той тихо простена и се извъртя така, че да се притисне по-плътно до мен.
Малко преди да заспя отново, докато дишането ми се забавяше, влизайки в ритъм с неговото, една ярка мисъл пламна в съзнанието ми: не мога да живея без това.
Трябваше да има лек.
Деветнадесета глава: Грейс
22°С
Следващият ден беше нетипично горещ за сезона и прекалено хубав, за да ходя на училище, но за съжаление не можех да отсъствам два дни поред без наистина добро оправдание. Не че щях да изостана особено с материала, просто когато не си пропускала нито един час за дълъг период от време, отсъствието ти се набива в очите на хората. Рейчъл вече ми бе звъняла два пъти и беше оставила зловещо съобщение на телефонния секретар, че съм избрала лош ден, за да скатаеш от училище, Грейс Брисбейн! Оливия не се беше обаждала след спречкването ни в коридора и затова предположих, че в момента явно не си говорим.