Примигнах няколко пъти в опит да проясня замъгления си поглед. Чувствах цялото си тяло лепкаво и неподатливо на командите ми, все още неотърсило се напълно от пелената на съня.
— Не ми говори. Все още не съм будна.
В заобикалящата ме сънлива мъгла бегло проблясна чувство за вина, задето не бях малко по-мила. В крайна сметка не бях виждала татко от дни, а и отдавна не бяхме сядали, за да поговорим нормално. Сам и аз бяхме прекарали предишната вечер в разговор за странната стая с препарирани животни в дома на Кълпепър и притеснени размисли къде би могла да бъде следващата поява на Джак. А сега усещах тази обикновена сутрин в компанията на татко като внезапно и нежелано завръщане към живота ми отпреди да срещна Сам.
Баща ми махна с ръка към каната с кафе:
— Искаш ли?
Протегнах шепи към него:
— Сипи ми тук, ще си наплискам очите с него. Къде е мама? — Не чувах шум от горния етаж, а когато мама се подготвяше да излиза, това обикновено беше свързано със сериозно количество хаотични трясъци на гардеробни врати и тракане на токчета по пода.
— В някаква галерия в Минеаполис.
— Защо е излязла толкова рано? Всъщност е толкова рано, че на практика все още е вчера.
Татко нито се усмихна на шегата ми, нито отговори. Беше се загледал над главата ми към телевизора, където вървеше някакво утринно токшоу. Гостът, облечен с дрехи в цвят каки, беше заобиколен от всякакви малки животинки в кутии и клетки. Това бързо извика в съзнанието ми неприятно живия спомен за стаята с животните, която Сам ми беше описал. Татко се намръщи, когато един от двамата водещи предпазливо вдигна някакво опосумче, което изсъска в лицето му. Прокашлях се.
— Татко. Моля за малко внимание. Дай ми чаша за кафе и я напълни или ще умра, а няма кой да ти помогне да се отървеш от тялото.
Без да откъсва поглед от телевизора, той се пресегна към шкафа. В опипването си на сляпо по лавицата изненадващо успя да хване именно любимата ми чаша — синя, с неправилна форма, направена от някакъв приятел на мама — след което я плъзна по плота към мен заедно каната с кафе. Парата се издигна към лицето ми, докато си наливах.
— Е, Грейс, как върви училището? — попитах се сама.
Татко кимна разсеяно, загледан в бебенце коала, размахващо лапички в ръцете на госта.
— Ами чудесно — продължих и татко измърмори нещо одобрително. После добавих: — Нищо особено, като изключим пандите, които ни донесоха, и факта, че уволниха всички учители и назначиха на местата им диваци канибали… — Млъкнах, за да проверя дали съм привлякла вниманието му, и продължих. — Освен това училището се подпали, писаха ми двойка по театрално майсторство, а след това правих секс, секс, секс, секс и секс.
Татко присви леко очи и се обърна намръщено към мен:
— Какво каза, че ви преподават в училище?
Е, беше дочул нещо от всичко, което казах, това поне можех да му призная.
— Нищо интересно. Трябва да пишем кратки разкази по английски. Отвратително е. Нямам съвършено никакъв талант в писането на художествена литература.
— Разкази за секса? — попита той със съмнение.
Въздъхнах.
— Отивай на работа, татко, ще закъснееш.
Той се почеса по брадичката. Беше пропуснал да се обръсне.
— Това ме подсети. Трябва да върна комплекта за почистване на Том. Виждала ли си го.
— Трябва да върнеш какъв комплект на кого?
— Комплектът за почистване на пушки. Май го оставих някъде тук. — Той приклекна и започна да тършува в шкафа под мивката.
Сбърчих вежди:
— Защо пък ти е комплект за почистване на пушки?
Той махна с ръка към кабинета си.
— Ами за пушката.
Усетих как тихи предупредителни камбанки започват да звънят плахо нейде из главата ми. Знаех, че татко има пушка. Висеше на стената в кабинета му. Но нямах спомен някога да я е чистил. Пък и принципно човек почиства оръжията, след като ги използва, нали така?
— И защо взе назаем този комплект?
— Том ми го даде, за да си почистя пушката след онази вечер. Знам, че трябва да я чистя по-често, но просто не се сещам за нея, когато не я използвам.
— Том Кълпепър?
Той вдигна глава над плота, държейки някаква бутилка в ръка.
— Да.
— Ходил си да стреляш с Том Кълпепър? На онази хайка за вълците?