Гласът на Сам беше мек:
— Бек ми е разказвал истории. Хората са ни убивали по всякакви отвратителни начини. Умираме в лаборатории, застрелват ни, отравят ни. Може би има научно обяснение за това, което се случва с нас, Грейс, но всичко, което виждат хората, е магия. И аз вярвам на Бек. Не можем да се доверим на онези, които не са като нас.
— Аз не се трансформирам, Сам. Не съм като теб. — Разочарованието бе заседнало в гърлото ми като буца, която не можех да преглътна.
Той не отвърна нищо. Дълго стояхме заедно насред златната гора, преди да си поеме дъх и да проговори отново:
— След като беше ухапана, знаех какво ще се случи. Чаках те да се трансформираш всяка нощ, за да мога да те отведа и да те предпазя. — Хладен повей на вятъра развя косата му и изсипа ярък дъжд от проблясващи златни листа край него. Той разпери ръце и обърна нагоре длани. Приличаше на тъмен ангел, възправил се насред горите на вечната есен. — Знаеш ли, че ще получиш по един щастлив ден за всяко, което уловиш?
Нямах представа за какво говори, дори и след като разтвори длани, за да ми покаже смачканите листа.
— По един щастлив ден за всяко падащо листо, което уловиш — допълни тихо.
Гледах как листата в ръцете му бавно се разгъват и леко потрепват, докоснати от вятъра.
— Колко дълго ме чака?
Щеше да бъде непоносимо романтично, ако бе събрал смелостта да ме погледне в очите, наместо да сведе глава и да зарови обувката си в листата — безброй възможности за щастливи дни.
— Не съм спирал.
Най-вероятно и аз трябваше да отвърна нещо романтично, но също не събрах смелостта. Наместо това, докато го гледах как срамежливо дъвче горната си устна и продължава да гледа в краката си, промърморих:
— Трябва да ти е било доста скучно.
Сам се разсмя. Весел, самоироничен смях.
— Четеш доста. И прекарваш прекалено много време зад прозореца на кухнята, където не можех да те видя достатъчно добре.
— Но не прекарвам достатъчно време гола зад прозореца на спалнята ми, нали? — подразних го.
Сам се изчерви:
— Това не е темата на разговора ни.
Наистина беше много сладък, когато се притеснеше. Отново тръгнах напред, подритвайки златистите листа. Чух го как се затътри зад мен:
— А каква беше темата на разговора ни? Би ли ми припомнил?
— Ох, забрави! — промърмори Сам. — Кажи, харесва ли ти това място или не?
Спрях и се извърнах към него, внезапно осъзнала нещо:
— Изобщо не си смятал, че Джак би могъл да бъде тук, нали?
Той повдигна тъмните си вежди.
— Имаше ли изобщо намерение да го търсим наистина?
Той вдигна ръце, все едно се предава:
— Какво очакваш да кажа?
— Искал си да видиш дали ще разпозная това място, нали? — пристъпих напред, скъсявайки дистанцията между нас. Можех да усетя топлината на тялото му в хладния следобед, без дори да го докосвам — Ти си ми казал за тази гора по някакъв начин. Как успя да ми я покажеш?
— Опитвам се да ти обясня. Но ти не искаш да ме слушаш. Защото си упорита. Ние разговаряме така — това са нашите думи. Просто образи. Елементарни, базови образи. Променила си се, Грейс. Въпреки че си запазила човешката си кожа. Иска ми се да повярваш. — Ръцете му все още бяха вдигнати, но по устните му в спускащия се сумрак заигра усмивка.
— Значи си ме довел тук, за да видя това. — Направих още една крачка към него. Той отстъпи.
— Харесва ли ти?
— При това ме измами, че идваме за друго. — Още една крачка напред, още една назад. Но усмивката му се разшири.
— Е, харесва ли ти?
— И си бил пределно наясно, че няма да срещнем никого тук.
Усмивката му се разшири още. Белите му зъби проблеснаха.
— Харесва ли ти?
Ударих го лекичко с юмруци в гърдите.
— Знаеш, че съм запленена от това място. Знаел си, че ще бъда запленена.
Посегнах да го ударя отново, но той хвана китките ми. За момент останахме така — той, леко приведен над мен, с усмивка, която почти беше разполовила лицето му, а аз — вдигнала очи към неговите: Натюрморт с момче и момиче. Това бе съвършеният момент, в който да ме целуне, но той не го стори. Просто ме гледаше и докато осъзная, че самата аз мога съвсем лесно да го целуна, видях как усмивката му угасва.
Бавно сведе ръцете ми и ги пусна.
— Радвам се — произнесе много тихо.