Просто не можех да спра треперенето.
Грейс внимателно взе ключа от пръстите, които вече не ми се подчиняваха, без да излъчва дори помен от страх, въпреки че очевидно беше наясно какво се случва. Хвана вкочанената ми ръка с едната от своите — топли и нежни — а с другата се пресегна, вкара ключа и го завъртя.
Господи, люля те, нека има ток. Нека електричеството да е включено.
Тя ме хвана за лакътя и ме придърпа вътре, в тъмната кухня. Не можех да се отърся от студа, сковал всяка частица от мен. Усетих спазмите в мускулите си, прокарах пръсти по лицето си, раменете ми се извиха.
— Не — каза ми Грейс спокойно и твърдо, сякаш отговаряше на простичък въпрос. — Не. Ела с мен.
Издърпа ме от вратата и я затвори зад гърба ми. Ръката й се плъзна по стената в търсене на ключа за осветлението и като по чудо лампите над нас примигнаха, събудени за грозния си флуоресцентен живот. Грейс отново ме хвана, за да ме завлече по-далеч от вратата, но аз не можех да помръдна. Исках просто да се свия на кълбо и да се предам.
— Не мога, Грейс, не мога.
Всъщност дори не бях сигурен, че успях да го произнеса на глас, но така или иначе, тя не ме слушаше. Вместо това ме накара да седна на пода, свали якето си и го метна върху главата и раменете ми. После коленичи до мен и притисна ледените ми ръце към тялото си.
Треперех, стиснал зъби, за да не тракат, и се опитвах да се съсредоточа върху нея, върху това да бъда човек, върху топлината. Тя ми говореше нещо, но не можех да я разбера. Гласът й бе прекалено гръмък. Всички звуци бяха прекалено гръмки. Това място миришеше много силно. От толкова близо ароматът на Грейс буквално избухваше в ноздрите ми. Болеше. Всичко ме болеше. Застенах тихичко.
Тя скочи на крака и се затича надолу по коридора, като удряше всеки ключ за лампа, който попаднеше пред очите й. Изчезна от погледа ми. Изръмжах и поставих глава между коленете си. Не, не, не, не. Вече дори не знаех с какво да се боря. С болката? С треперенето?
Тя се върна. Ръцете й бяха мокри. Хвана ме за китките, устните й се раздвижиха, гласът й прогърмя неразбираемо. Тези звуци значеха нещо за нечии други уши. Гледах я.
Дръпна ме; беше по-силна, отколкото предполагах. Станах на крака. Височината ми ме изненада. Треперех толкова неудържимо, че якето й се смъкна от раменете ми и падна с шумолене на пода. Студът впи зъбите си в оголения ми врат и ме накара да затреперя още по-силно. Почти се стоварих на колене.
Момичето обаче не ме пусна, дръпна ме отново, говорейки през цялото време — ниски, успокояващи звуци с твърдостта на стомана, стаена нейде отвъд мекотата на думите. Буташе ме напред по коридора. Усетих топлина.
Господи, не. Не. Не. Дръпнах се силно, гледайки с ужас мъничката облицована с теракота стая, към която ме водеше. Пред мен, подобно на ковчег, лежеше вана. От водата се надигаше пара, топлината беше изкушаваща и прекрасна, но цялото ми тяло се съпротивляваше.
— Сам, не се бори с мен! Съжалявам. Съжалявам, не знам какво друго да направя.
С очи, вторачени във ваната, вкопчих пръсти в рамката на вратата.
— Моля те — прошепнах.
В главата ми избухваха образи — ръце, които ме задържаха във ваната, длани, ухаещи на детство и ласки, на прегръдки и на чисти чаршафи, на всичко, което познавах. Те ме натискаха във водата. Беше топла, с телесна температура. Гласовете брояха заедно. Не произнасяха името ми. Режи. Режи. Режи. Режи. Правеха отвори в кожата ми, пускайки това, което бе вътре, навън. Аз съм Сам, казах им, задържайки глава над червената вода. Аз съм Сам. Аз съм Сам. Аз съм…
— Сам! — Момичето ме отскубна някак от вратата и ме блъсна към отсрещната стена. Препънах се, а докато се опитвах да запазя баланс, тя ме блъсна отново, запращайки ме сред виещата се пара във ваната.
Лежах неподвижно, потъвах, водата се затвори над лицето ми, стопли кожата ми, стопли тялото ми, успокои спазмите. Грейс внимателно извади главата ми над повърхността и я задържа в ръцете си. Единият й крак бе във ваната зад мен. Цялата беше мокра, трепереше.
— Сам — мълвеше. — Господи, толкова съжалявам. Съжалявам. Съжалявам. Не знаех какво друго да направя. Моля те, прости ми. Съжалявам.
Тялото ми все още се тресеше, пръстите ми стискаха ръба на ваната. Исках да изляза. Исках тя да ме прегръща, за да се чувствам в безопасност. Исках да забравя за кръвта, бликаща от раните на китките ми.