Отдръпнах се неохотно, за да може да стане, увил одеялото около себе си като туника на дивашки вожд. Виждах голите му рамене и си мислех за усещането от досега на пръстите ми с неговата кожа. Той видя, че го зяпам, и задържа погледа ми за част от секундата, преди да изчезне в мрачния коридор.
Нещо ме разяждаше — нещо гладно, изтъкано от желания и страсти.
Останах на дивана, борейки се с мисълта да го последвам към стаята за пране, но здравият разум все пак надделя. Отнесох чиниите в кухнята и се върнах в хола, за да разгледам вещите из него. Исках да опозная вълка, когото Сам наричаше Бек, собственика на този дом. Мъжът, който го бе отгледал.
Вътрешността на къщата излъчваше същото усещане за топлина и уют, което ме бе завладяло и докато я гледах отвън. Всичко бе издържано в яркочервено и тъмнокафяво. Нямаше лъскави, модерни мебели — всичко наоколо бе дървено, солидно. Високите прозорци заемаха почти цялата стена и създаваха впечатлението, че тъмната, студена нощ се опитва да влезе в къщата без позволение. Обърнах гръб на мрака и погледнах към етажерката и снимката, поставена там: зле позиционирана група от лица, усмихващи се на обектива. Тя ми напомни за нашата снимка с Рейчъл и Оливия и усетих празнотата от нещо безвъзвратно изгубено, преди да се съсредоточа върху хората, които виждах. Веднага открих Сам сред шестте фигури. Беше малко по-млад, кожата му бе потъмняла от летен загар. Единственото момиче на снимката стоеше до него, беше горе-долу на същите години, а русите му коси се спускаха по раменете. Тя беше единствената, която не се усмихваше към камерата. Вместо това гледаше Сам по начин, който накара стомаха ми да се свие.
Нежно докосване по врата ме накара да се извърна рязко, заемайки отбранителна стойка, и Сам отскочи назад със смях, вдигнал ръце във въздуха.
— Леко!
Преглътнах зародилото се дълбоко в гърлото ми ръмжене. Чувствах се доста глупаво и потрих мястото на врата си, където ме беше целунал.
— Трябва да престанеш с това безшумно придвижване. — Посочих към снимката, все още изпълнена с антипатия към непознатото момиче. — Коя е тази?
Сам дойде до мен и ме прегърна през кръста. Дрехите му ухаеха на чисто, а ароматът на вълк, който излъчваше кожата му, беше по-силен заради доскорошната му борба с трансформацията.
— Шелби.
Положи глава на рамото ми, брадичките ни се докосваха.
— Хубава е — промърморих, опитвайки се репликата ми да прозвучи небрежно.
Сам тихичко изръмжа и потръпнах от копнеж. Притисна устни към шията ми в жест на нежност, който не беше точно целувка.
— Срещала си я, нали знаеш?
Е, не беше нужно да съм гений, за да се сетя.
— Да, бялата вълчица. — След което просто зададох въпроса, чийто отговор държах да науча. — Защо те гледа така?
— О, Грейс — каза той, като отдръпна устни от шията ми. — Не знам. Тя е… не знам. Мисли си, че е влюбена в мен. Иска й се да е влюбена в мен.
— Защо?
Сам се засмя невесело:
— Защо задаваш толкова трудни въпроси? Наистина не знам. Мисля, че е имала много лош живот, преди да дойде в глутницата. Харесва й да бъде вълк. Харесва й да е част от нещо. Предполагам, е виждала как Бек и аз прекарваме много време заедно и е решила, че ако е с мен, ще се впише още по-добре в групата.
— Може би е влюбена в теб, просто защото те харесва като личност.
Тялото на Сам се напрегна:
— Това няма нищо общо с личността ми. Това е… мания.
— Самата аз съм вманиачена — споделих.
Сам си пое дълбоко въздух и се отдели от мен.
Въздъхнах:
— Шшшш. Никой не ти е казал да си ходиш.
— Опитвам се да бъда джентълмен.
Притиснах се отново към него и се усмихнах при вида на притеснения му поглед.
— Не се престаравай чак толкова.
Той отново си пое дъх, изчака няколко секунди и внимателно ме целуна по шията, точно под брадичката. Завъртях се в ръцете му, за да мога да целуна устните му, все още очарователно нерешителни.
— Мислех си за хладилника — прошепнах.
Сам се отдръпна съвсем леко, без да ме изпуска от обятията си.
— Мислела си си за хладилника?
— Да. Мислех си как беше решил, че токът тук ще бъде изключен за зимата. Но не беше.
Той се намръщи и потърка челото си.
— Кой плаща сметките за ток? Бек? — Когато кимна, продължих. — Имаше мляко в хладилника, Сам. Само на няколко седмици. Някой е бил тук. Наскоро.