Прегръдката му вече не беше толкова силна, а очите му станаха тъжни. Цялостното му изражение бе прекалено сложно, за да разбера какво се крие под него; книга на непознат за мен език.
— Сам — казах, опитвайки се да върна него в реалността, а себе си — в силните му обятия.
Но тялото му вече беше прекалено напрегнато.
— Трябва да те върна у вас. Родителите ти ще се притеснят.
Изсмях се безрадостно:
— Да бе! Какво не е наред?
— Нищо — Сам тръсна глава, но видимо беше разсеян. — Не, нямах предвид това. Беше прекалено изпълнен с емоции ден, това е. Просто съм… уморен, предполагам.
Той наистина изглеждаше уморен, но имаше и нещо мрачно в изражението му. Чудех се дали всичко това е резултат от избегнатата на косъм трансформация, или просто трябваше да си затварям устата за Шелби и Бек.
— Ще дойдеш с мен, нали?
Той поклати глава.
— Хайде де — примолих се. — Все още се страхувам, че просто ще изчезнеш.
— Няма да изчезна.
Спомних си го сгърчен на пода в коридора, звука, който беше издал, докато се бореше да остане човек. Искаше ми се да забравя всичко:
— Не можеш да ми обещаеш това. Не искам да се прибирам вкъщи. Не и ако не дойдеш с мен.
Сам тихо простена. Ръцете му погалиха голата кожа на корема ми точно под ръба тениската, пръстите му се плъзнаха по кръста ми.
— Не ме изкушавай.
Не казах нищо, просто стоях в ръцете му и го гледах.
Притисна лице към рамото ми и отново простена.
— Трудно ми е да се държа прилично, когато си край мен. — Той се отдръпна. Ако остана край теб… Боже, ти си само на… колко… ти си само на седемнадесет.
— Понеже ти пък си много стар — казах отбранително.
— На осемнадесет съм. — Произнесе го, сякаш беше нещо много тъжно. — Най-малкото съм пълнолетен.
Разсмях се, въпреки че не ми беше особено смешно. Сърцето ми препускаше, а страните ми горяха:
— Шегуваш ли се?
— Грейс — промълви той и сърцето ми веднага се успокои, когато чух името си. Взе ръката ми. — Просто искам да направя нещата както трябва, разбираш ли? Ще имам само един шанс да го сторя с теб.
Гледах го. Стаята беше тиха, като се изключи шумоленето на листата по прозореца. Чудех се как изглежда лицето ми, докато го гледах. Дали погледът ми бе напрегнат като онзи на Шелби от снимката? Дали в очите ми се четеше вманиаченост?
Студената нощ все така заплашваше да нахлуе при нас през прозорците — заплаха, която бе станала застрашително реална днес. Не ставаше въпрос за страст. Ставаше въпрос за страх.
— Моля те, ела с мен — казах. Не знам какво бих направила, ако ми беше отвърнал с „не“. Не знам дали щях да го понеса, ако утре се върнех тук и го заварех във вълчата му форма.
Сам явно го прочете в очите ми, защото просто кимна мълчаливо и отиде за шперца.
Двадесет и седма глава: Сал
3°С
Родителите на Грейс си бяха у тях.
— Ама те никога не са си вкъщи! — възмути се искрено тя.
Само дето този път си бяха. Или най-малкото колите им бяха паркирани отпред — сребристият „Таурус“ на баща й, блестящ под лунната светлина, и мъничкият „Фолксваген Рабит“ на майка й.
— Изобщо не си и помисляй да произнесеш думите: „Казах ти, че така ще стане“ — вдигна пръст пред лицето ми Грейс. — Ще вляза вътре, ще видя къде са и ще се върна, за да рапортуваш.
— Искаш да кажеш, че ти ще ми рапортуваш — поправих я и напрегнах мускулите си, за да не затреперя. Не знам дали просто бях нервен, или тялото ми още пазеше спомена за студа.
— Да — отвърна Грейс и изгаси фаровете. — Точно това имах предвид. Ей сега се връщам.
Гледах я как бързо крачи към къщата — мъничка фигурка, губеща се в огромното си палто — и се смъкнах надолу в седалката. Направо не можех да повярвам, че се крия в кола през ужасно студена нощ и чакам едно момиче да се върне при мен, за да ме информира дали теренът е чист, за да отида да спя в леглото му. Всъщност не просто някакво момиче. Момичето. Грейс.
Сега вече потреперих.
Тя се появи пред вратата и направи някакъв сложен жест с ръце. Трябваше ми известно време, за да разбера, че от мен се иска да изключа двигателя на бронкото и да вляза в къщата. Така и направих. Измъкнах се от колата колкото се може по-бързо и хукнах безшумно по алеята. Студът впиваше ледените си нокти във всяка оголена част от тялото ми. Без да ме остави да се спра, Грейс ме бутна по коридора и ме насочи към стаята си, след което затвори входната врата и се отправи към кухнята.