— Забравих си раницата — чух я да обявява на висок глас.
Използвах прикритието на шумния разговор, който поде, за да се промъкна в спалнята й и тихичко да затворя вратата след мен. Температурата тук беше поне с петнадесет градуса по-висока — факт, за който бях изключително благодарен. Още чувствах треперенето на мускулите си след краткото време, прекарано навън. Мразех това усещане, когато се намирах между двете форми.
Студът ме беше изтощил, а и не знаех колко време Грейс ще се забави при родителите си, така че се изтегнах на леглото, без да паля лампата. Лежах в сумрака, разтривах вкочанените пръсти на краката си и слушах далечния й глас, който идваше някъде от другия край на къщата. Двете с майка й водеха весел разговор за романтичната комедия, която бяха давали допреди малко по телевизията. Вече бях забелязал, че Грейс и родителите й нямат никакви проблеми да говорят за незначителни неща. Те сякаш бяха заредени с неизчерпаеми количества смях, веселие и празни приказки, но така и не ги чух да подемат разговор за нещо важно.
Това ми се струваше странно в сравнение със собствения ми живот с глутницата. Откакто Бек ме бе взел под крилото си, бях станал част от задружно семейство, което на моменти дори ме задушаваше с грижите си. Но истината беше, че винаги можех да разчитам на Бек да ми обърне внимание, ако имах нужда. Бях възприел всичко това за даденост, но сега разбирах, че просто съм имал късмет.
Все още бях върху леглото, когато видях как топката на вратата се завърта. Замръзнах и затаих дъх, но бързо се успокоих, когато разпознах дишането на Грейс. Тя затвори вратата зад себе си и се обърна към прозореца. Видях как зъбите й проблясват в тъмнината.
— Тук ли си? — прошепна.
— Къде са родителите ти? Има ли опасност да дойдат и да ме застрелят?
Грейс млъкна, а без гласа й, който да ме насочва, тя бе невидима за мен в сенките. Канех се да кажа нещо, за да разсея странно появилото се напрежение, когато тя отново проговори.
— Не, на горния етаж са. Мама кара татко да й позира, докато го рисува. Така че ако си бърз, ще имаш време да си измиеш зъбите и да минеш през банята. Просто си пей нещо с малко по-писклив глас, за да си помислят, че съм аз. — Тонът й се промени, когато произнесе думата татко, въпреки че не можах да разбера защо.
— Искаш да кажеш „пей нещо извънредно фалшиво“ — поправих я.
Грейс мина покрай мен на път за гардероба си и ме шляпна силно по задника:
— Просто отивай.
Оставих обувките си в стаята и тихо се промъкнах до банята. Имаше само душ, а и Грейс беше дръпнала завеската край него, за да не ми се налага да го гледам, заради което й бях искрено благодарен.
Измих си зъбите. След това загледах отражението си в огледалото — дългурест тийнейджър, облечен в прекалено голяма за него зелена тениска, която Грейс беше отмъкнала от баща си, с рошава коса и жълти очи. Какво правиш, Сам?
Затворих очи, сякаш прикриването на тази моя вълча черта, която носех дори и в човешката си форма, щеше да промени нещо. Отоплението жужеше и изпращаше топли вълни към босите ми крака, припомняйки ми, че това всъщност е единственото нещо, което все още ме задържаше във въпросната човешка форма. В началото на октомври вечерите бяха достатъчно студени, за да предизвикат трансформацията, а съвсем скоро, до не повече от месец, такива щяха да бъдат и дните. Какво щях да правя — да прекарам цялата зима, като се крия в къщата на Грейс и се ослушвам стреснато при всеки шум?
Отворих очи, взирайки се в жълтия им цвят, докато той отново започна да ми изглежда като нещо обичайно. Чудех се какво толкова е видяла Грейс в мен, за да я впечатля по този начин. Какво бях аз без вълчата си кожа? Момче, толкова преизпълнено с думи, че те се изливаха от мен в стихотворна форма. А точно в момента всичко, което витаеше из съзнанието ми, се римуваше с една-единствена дума: любов.
Трябваше да кажа на Грейс, че това е последната ми година. Надникнах в коридора, огледах се за родителите й и се върнах в спалнята. Грейс вече си бе легнала — дълга, нежна издутина под одеялата. За миг оставих фантазиите си да се завъртят около въпроса с какво ли е облечена. Имах мътен вълчи спомен за една пролетна утрин, когато се бе измъкнала от леглото, носейки само размъкната, прекалено голяма тениска, оставяща на показ дългите й крака. Беше толкова секси, че чак болеше. Веднага се почувствах засрамен от мислите си. Наложи ми да постоя известно време до леглото, мислейки си за студени душове, китарни акорди и всякакви други неща, които не бяха Грейс.