Прикривайки усмивката си, той ме оглежда от горе до долу.
— Не виждам да имаш какъвто и да било проблем.
Бузите ми пламват. Връщам му отвертката. И забелязвам, че грейката му е разпрана:
— Боже мой, скъсала съм ти грейката.
Усмивката му се разширява:
— Не се притеснявай. Не я плащам аз. Може пак да паднеш върху мен.
Май е абсолютен сваляч. И то пред сестра си.
— Странно — казвам аз, — днес за втори път се разхлабва. — Кара ме да дърдоря глупости.
Усмивката му се стопява.
— Наистина ли? — той се обръща към сестра си.
Защо я гледа така?
Саския приглажда косата върху раменете си:
— Сигурно е от топлото време. Може би дупките са се разширили или нещо такова.
— Сестра ми цял ден се надпреварва с теб — казва Къртис, като продължава да я гледа. — Изпълнява трикове, които не знаех, че владее.
Лицето на Саския помръква. Може да не съм чак толкова по-слаба от нея, колкото си мисля.
Тя протяга ръка.
— Здрасти, аз съм Саския.
— Аз съм Мила.
Тя оголва зъби в усмивка.
— Знам. Ще дойдеш ли тази вечер? В „Глоу“ бар има предсъстезателно парти.
Колебая се:
— Обикновено не излизам преди състезание.
Саския отмята глава:
— Защо, да не би да те е страх?
Проклинам се наум:
— Не ме е страх, ще дойда.
5
В настоящето
В ледената зала си подаваме един на друг листчетата с „тайните“. Всички са написани с едни и същи печатни букви.
— Какво става тук? — Гласът на Къртис е заплашително тих.
Лицата на всички изразяват недоумение. Дейл разпуска и свива юмруци. Брент души гърлото на бирената бутилка. Очите на Хедър се стрелкат наляво и надясно.
Който и да се крие зад тази игра, вече не мисля, че е Къртис. Едва ли някой може да изимитира такъв бурен гняв, а и той не би казал нещо такова за сестра си.
Къртис грабва кутията и яростно я разтърсва. Очевидно му се иска да направи същото и с нас. Да ни раздруса толкова силно, че да получи някакъв отговор.
В кутията нещо тропа. Къртис пъха ръка в отвора на дъното. Почуква.
— Има двойно дъно. — Той я обръща наопаки и наднича в дългия, тесен процеп под капака. — Пликове ни са още вътре.
Потресна тишина. Всички се втурваме да видим.
Грабвам кутията от ръцете на Къртис. По средата е разделена с дървена преграда. В горната част едва се виждат нашите пликове, а долната вече е празна. Кутията не е напускала стаята. Може ли някой от нас да е сложил фалшивите листчета, без останалите да забележат, или е подготвено предварително?
— Дай да я разгледам — казва Брент.
Подавам му кутията. Той скача с всичка сила върху нея и тя се разпада на парчета.
— Какъв е смисълът? — измърморва Къртис.
Прав е. Обзалагам се, че тайните, които написахме, нямат нищо общо с онези, които прочете Хедър.
Тя грабва един от пликовете на пода и го отваря: Припадам, щом видя кръв.
Никой не я слуша.
Очите на Къртис пламват.
— Някой е нагласил всичко това. Кой?
Той отправя леден поглед към всеки от нас, оглежда ни един по един. Ние примигваме в отговор.
Още се боря с първоначалното си убеждение, че той ме е поканил тук. Отчасти от гордост. Бях поласкана — мислех, че е вложил някакъв смисъл. Но ако Къртис не е организирал събирането, кой тогава?
Брент се изправя.
— Майната му. Имам нужда от истинско питие. — Вратата се тряска зад него.
По лицето на Хедър са избили малки червени петна. Ще говоря с нея по-късно, ще я питам за Брент, защото трябва да знам. Ако е спала с него, дали е било преди, или след като тръгнаха с Дейл? И дали е било преди, или след като Брент започна да спи с мен?
Дейл я отвежда към прозореца, стоят там изправени и тихо разговарят. Дали я пита за Брент? Сигурно.
Хедър не ми прилича на човек, който да дирижира цялото това нещо. Първите три тайни определено целяха да я изложат. Или е направено нарочно, за да ми внуши точно това? По-рано, когато ми каза, че е изтрила своя имейл, усетих, че ме лъже.
Отпивам от бирата, но и на мен ми се иска нещо по-силно — и подскачам. Къртис е точно зад мен. Този човек се движи като котка, когато поиска.
— Мила, това има ли нещо общо с теб?
— Не — казвам аз, — разбира се, че не.
Не мисля, че се убеди.
— Кажи ми за поканата си — казвам аз. — Кога я получи?
— Преди около две седмици.
— И аз.
Беше доста кратко предизвестие, но зарязах всичко. Защото мислех, че е от него. Макар че през тези десет години не бяхме разговаряли нито веднъж, не можех да пропусна възможността да го видя отново.