През стъкления панел на вратата улавям някакво движение. Изтривам заскреженото стъкло и виждам Хедър в коридора.
С брадвата за лед.
Прикляквам под стъклото и дърпам Къртис с мен. Оох, коляното ми. Притискам го и скърцам със зъби.
— Какво?
— Току-що видях Хедър с брадвата.
Къртис леко се надига да погледне.
— Сигурна ли си?
Надничам предпазливо през стъклото. Образът още е ярък пред очите ми, но коридорът е празен. Наистина ли я видях, или това място ме побърква?
— Доста.
— Окей. Ето какво ще направим. Ще се промъкна отстрани да видя какво става. Ти чакай тук. Ако Брент или Хедър се приближат по коридора, скрий се тук. — Той сочи зад ъгъла на сградата. — Да се надяваме, че няма да те видят.
— Не — казвам аз, — идвам с теб.
— Стига вече!
— Не отговаряш за мен. Снощи успях да уговоря Хедър. Надявам се, че пак ще успея.
Къртис мърмори нещо под носа си и отваря вратата. Започвам да си свалям ръкавиците.
— Не. Не ги сваляй — прошепва той.
Прав е. Трепвам, като си представя как луда жена с брадва в ръцете ни подгонва навън на снега. Бордовете ни са подпрени на стената до вратата. Поглеждам към моя и си отбелязвам наум да го грабна на излизане, ако се наложи. Не мога да тичам с това коляно, но с борда имам шанс да избягам поне от нея. Разбира се, ако успея някак да прекося равното и капана, или капаните, и да стигна където започва наклонът.
После всичко ще зависи от ролята на Брент в тази работа. Не можех да го надбягам преди десет години, няма да мога да го надбягам и сега.
Докато влизаме на пръсти в коридора, чувам гласове.
— Мисля, че са в контролния център — шепне Къртис, — ще се приближа от другата страна. Ще им се появя в гръб. Няма да го очакват. Само стой назад, окей?
Кимам, макар че нямам никакво намерение да го слушам.
Къртис тръгва по десния коридор. Аз се промъквам напред покрай ски гардеробите.
— Трябва да намерим Дейл — гласът на Хедър е писклив. — Защо не го търсиш?
— Вече ти казах — отвръща Брент, — Къртис и Мила отидоха навън да го търсят.
— Не ти вярвам. Не ти пука за него. Мисля, че си му направил нещо.
— За бога, Хедър. Остави тази брадва. Плашиш ме.
— Обзалагам се, че те вече са слезли от планината. — Гласът ѝ се извисява. — Искаш да оставиш Дейл тук.
Гласът на Брент остава тих и спокоен.
— Няма нужда от това. Къртис и Мила са навън, кълна ти се. И аз ще отида да им помогна. Това ли искаш?
Някой излиза в коридора. Бутам най-близката врата — слава богу, отваря се — и скачам вътре, колкото бързо ми позволява коляното. Това е складът, където държат въжетата и скобите. Надничам през цепката на вратата.
Брент и Хедър идват насам, Брент е отпред, Хедър е след него с брадвата. Отварям още малко вратата. Очите на Брент се разширяват, когато ме вижда. Махва ми с ръка и поглежда нервно през рамо към Хедър. Скривам се зад вратата, докато ме подмине, и пак надничам. Виждам, че се отдалечават по коридора.
Брент отваря вратата на главния вход и вятърът изсвистява навътре.
— Не ги виждам. — Хедър размахва брадвата с непредсказуеми движения, сякаш самата не знае какво ще направи.
Брент отстъпва назад. Дъхът ми спира от страх за него.
— Може да са зад гаражите — казва той.
Хедър излиза навън. Няма да ѝ е лесно с тези токчета.
— Имаш нужда от шал и ръкавици — казва Брент, — ще вляза бързо да ти ги донеса.
Тя не възразява. Брент затваря вратата зад гърба ѝ и тича обратно по коридора към мен.
— Напълно се е побъркала — казва той. — Чу ли я?
Къртис тича към нас.
— Окей сме — извиквам аз.
Той стига до нас, изгубил дъх, и аз набързо му описвам ситуацията.
— Тя мисли, че съм направил нещо на Дейл — казва Брент. — Какво да правя? Навън е опасно за нея.
Поглеждам настойчиво Къртис: Брент е на наша страна, трябва да му кажем за капаните.
Къртис се колебае:
— Дейл е мъртъв.
Брент се облещва:
— Какво? Как?
— Пукнатини — Къртис се взира в лицето на Брент, явно още не е сигурен в него.
— Мамка му — казва Брент.
Поглеждам към коридора, за да се уверя, че Хедър е още навън.
— Някакъв напредък с компютрите?
Лицето на Брент потъмнява от тревога:
— Не, но трябва да видите нещо. — Той хвърля още един поглед към главния вход, сякаш не е сигурен какво да направи по-напред, след което ни повежда към контролния център.
Сочи към екраните. Стаявам дъх. Обикновено повечето от мониторите следят камерите в планината, но в момента само две от тях показват пистите. Останалите показват стаите в сградата. Залата за празненства, ресторанта. И спалните.