Взирам се в смачканите чаршафи върху леглото на Къртис и стомахът ми се свива.
— Това е твоята стая.
— Знам — казва Къртис. Лицето му е потъмняло.
Дали са ни видели…? Нямаше ток, но камерите може да имат нощно виждане. Прогонвам мисълта.
— Кой прави всичко това?
— Убий ме, ако знам — казва Брент.
Сещам се с чувство за вина, че още не знае, че Къртис ни е поканил тук.
— Кой друг може да бъде, освен сестра ми — казва Къртис с измъчен глас?
— Подозирам, че е работа на Жулиен — казва Брент.
Бързо обмислям тази възможност. Но когато за последен път го видях, Жулиен беше бесен, че Саския го е отхвърлила, и не виждам какво може да е променило отношението му. Къртис отваря уста.
Виждам кръв на китката на Брент.
— По дяволите — казвам аз, — ти кървиш.
Хедър сигурно го е закачила с налудничавите си движения.
Брент поглежда към раната. И полита настрани.
Къртис успява да го хване в последния момент.
— Припада, като види кръв. Но не трае дълго. — Къртис го полага на един стол. — Хей, събуди се.
Лицето на Къртис се променя. Осъзнавам накъде гледа. Хедър е на един от екраните. Крачи право към пукнатината.
Втурвам се към вратата. Прострелва ме болка в коляното.
— Чакай — казва рязко Къртис.
Нещо помръдва в долния десен ъгъл на екрана. Друга фигура, със светли дрехи, които почти се сливат със снега. Замръзвам на място.
— Кой е това, по дяволите? — казва Къртис.
Брент се свестява. Повдига глава.
Фигурата е с гръб към нас, качулката на якето е вдигната. Тя или той е с дребен ръст, не по-висок от Хедър. Хедър трепва, брадвата се изплъзва от пръстите ѝ. Явно се разправят разгорещено, защото Хедър отстъпва, вдигнала две ръце да се предпази.
Фигурата вдига ръка, сякаш я принуждава да върви напред.
Боже мой. Капанът е точно там. А Хедър очевидно не знае нищо, защото продължава да върви, накъдето ѝ сочат.
Не, Хедър! Нито крачка!
Обръщам се уплашена към Къртис.
— Трябва да я спрем.
— Няма време — казва той мрачно, докато тя прави още една крачка.
— Спри! — крещя аз, но тя, разбира се, не може да ме чуе.
Още една крачка. И Хедър потъва в снега.
Изчезна. Просто така.
Примигвам, не мога дори да го схвана.
Брент се мъчи да се изправи.
Къртис го сграбчва.
— Не.
— Какво искаш да кажеш — казва Брент и се дърпа към вратата. — Трябва да ѝ помогнем.
— Съжалявам — казва Къртис, — но след падането няма никакъв шанс да оцелее.
Брент се мъчи да се освободи.
— Остави ме да изляза, гад мръсен. Не може просто да седим тук.
Докато Къртис и Брент се разправят, мозъкът ми проиграва като развалена плоча пропадането на Хедър. Отново и отново. Стискам юмруци. Поемам си дъх. Къртис е прав. Видяхме колко е дълбока пукнатината. Трябва да забравим за клетата Хедър и да се съсредоточим върху ситуацията, в която се намираме, или и ние ще я последваме.
— Кой беше това? — пита Къртис, гледайки екрана над главата на Брент.
— Оня мръсник Жулиен — казва Брент, гласът му е приглушен от рамото на Къртис — Трябва да е той.
— Жулиен е мъртъв — казва Къртис, очите му са залепнали за екрана. — Загина миналата година в автомобилна катастрофа. Прочетох за това в… — Изведнъж издава сподавен вик.
Обръщам се към екрана и разбирам защо. Фигурата с качулката се е обърнала с лице към нас.
За да ни покаже развятата си платиненоруса коса.
60
Десет години по-рано
Изминаха четири дни от злополуката на Одет. Гледката на многобройните тръбички, които излизат от тялото ѝ, не е станала по-поносима, но карам всеки ден до долу, за да я посетя. Това е най-малкото, което мога да направя. Аз я докарах дотам. Ако не бях казала онова на Саския, тя щеше да се яви на състезанието и Одет нямаше да падне.
Още не си е възвърнала движението на ръцете и краката. Счупила е прешлен C2. Най-лошият вид гръбначна травма. Докторите чакат резултатите от скенера, за да видят колко е увреден гръбначният мозък.
Галя ръката ѝ, макар да знам, че не може да го усети.
— Къде е Саския — пита ме тя. Всеки път това е първото, за което ме пита.
— Съжалявам — казвам аз, — не знам.
Днес следобед спасителната служба прекрати търсенето, но нямам сили да ѝ го кажа. С изчезването на Саския сега се занимава полицията.
— Къртис каза, че родителите им ще дойдат — казва Одет.
— О, той е дошъл да те види? Да, те пристигнаха вчера и се присъединиха към търсенето.