Стомахът ми се свива.
— Автомобилната катастрофа? Ти ли беше?
Намек за усмивка, която изчезва също толкова бързо.
Поглеждам към Къртис, но той, изглежда, почти не следи какво става.
Пушката се люшва отново към мен.
— А ти, Мила. Беше ми любимка. Имах угризения, че те въвличам в това. Бях почти сигурна, че не си я убила. Липсваше ми през тези години.
Сещам се за написаното на прозореца на стаята ми и сега го разбирам.
Одет присвива очи.
— Сбъркала съм. Не си наранила нея, но нарани мен.
— Знам — казвам аз. — Много съжалявам. Заради криплъра…
— Какво?
— Заради него падна. Опита се да го направиш, защото те излъгах, че ще го правя…
Тя се мръщи:
— Не правех криплър, а хакон. И винаги е бил част от програмата ми.
— Оо. Но аз те разсеях точно преди спускането.
Тя ме гледа, сякаш не разбира за какво говоря.
— Не те виня за Британското. Виня те за Саския. Тя беше моя. И ти го знаеше. Ти… — търси точната дума, — омърси това, което имахме с нея.
Опитвам се да го осмисля. През всичките тези години мислех, че аз съм причинила падането ѝ. И сега не мога да омаловажа ролята си в трагичната верига на събитията. Ако не бях спала със Саския, Брент нямаше да я бутне, тя щеше да се яви на състезанието и Одет нямаше да си обърка трика.
Изражението на Одет се втвърдява.
— Мислех, че Саския е спала с Дейл. Хедър го каза в бара. Затова и тя преспала с Брент.
Виждам пред очите си лицето на Одет, когато изтича от бара онази нощ. Значи тази тайна се отнася за Дейл. Мислено проверявам останалите тайни. Който ги е писал, е знаел, че аз и Хедър сме спали с Брент. Отговорите на последните две — Знам, къде е Саския и Аз убих Саския — просто е трябвало да бъдат довършени.
Направила е предположение също като мен, че който и да го е извършил, едва ли е действал сам.
— Но съм сбъркала — Одет сочи с пушката към мен. — Саския не е спала с Дейл. Спала е с теб. Ние с теб бяхме приятелки. Как си могла да го направиш?
Гневът ѝ сякаш се разпалва. По дяволите. Защото го е разбрала току-що, докато е подслушвала изповедта на Брент.
Що за пушка е това? Нищо не разбирам от огнестрелни оръжия. Може би е въздушна пушка? За отстрелване на животни?
Тя забелязва погледа ми.
— Напоследък тренирам биатлон. Знаеш ли какво е това? Ски бягане и стрелба. Трябва да ударим пет мишени с диаметър от 40 мм от петдесет метра разстояние — на лицето ѝ пак се промъква усмивка, — от две години тренирам тайно с братята си. Превърна се в цел, в моя raison d’etre.
Разбирам желанието ѝ да пази всичко в тайна. Знаела е, че след ужасната злополука френската преса няма да я остави на мира, че това ще потъпче личното ѝ достойнство. Не е искала светът да гледа как страда. И аз бих постъпила така.
— Гръбнакът ми не може да издържи по-голямо натоварване. А и вече съм много стара за сноуборд. Но жените биатлонистки стигат до върха на възможностите си на трийсет и две.
А тя е на трийсет и две, защото е по-малка от мен с една година.
Усмивката ѝ се разширява:
— Много съм точна. Надявам се да вляза във френския олимпийски отбор.
Взирам се в нея. Възстановяването ѝ след такава травма наистина е невероятно, но аз добре си спомням амбицията и всеотдайността ѝ като професионална сноубордистка. Ако някой може да го постигне, това е тя.
— И сега какво? — пита Брент от ъгъла на стаята с равен глас.
Одет изучава лицата ни, сякаш и тя мисли за същото. Накрая, изглежда, взима решение. И по начина, по който свива устни, решението явно ѝ се струва отблъскващо. Сочи към вратата:
— Вън!
Никой от нас не помръдва. Тя насочва пушката към коляното ми. Здравото коляно. И само мисълта, че ще го загубя, ме кара да се надигна. Ако го загубя, ще съм залостена тук завинаги.
Къртис седи, без да реагира, почти като в ступор. Брент го обгръща с ръце и го изправя. Одет отстъпва в коридора и се отдалечава още малко, докато ние се изнизваме един по един. Забелязвам, че леко провлачва единия крак — левия — единствения белег за контузията ѝ.
Тя сочи към главния изход:
— Вървете.
Поглеждам към Къртис и Брент. Дали да не се опитаме да я нападнем? Но е достатъчен само един точен изстрел, а докато стигнем до нея, може да изстреля няколко патрона. Щом е биатлонистка, сигурно е тренирала как да запази самообладание под напрежение. Рискът е твърде голям.