Всичките започваме да обсъждаме коя част на телата си бихме застраховали.
Сервитьорката донася още една табла с шотове. Подава една чашка на Саския, а тя я подава на мен. Нямах намерение да пия тази вечер, но е трудно да откажа. Всичките тези момичета ще се състезават утре в Лю Роше Оупън, но пият. Саския черпи. Чакам ги да обърнат чашките, обръщам и моята. Викаме в един глас „Наздраве“, привличайки учудените погледи на момичетата от съседното сепаре, които са германки или може би швейцарки, и вероятно също ще се състезават утре, защото никоя от тях не пие.
Две момчета се залепят на нашата маса, единият тъмнокож, другият с руси раста плитчици. Познавам ги отнякъде.
— Кой е това? — пита тъмнокожият, гледайки към мен.
Лондонски акцент.
— Разкарай се — казва Саския.
Двамата се отдалечават към бара. Чакай, това са Брент Бакши и Дейл Хан. А Саския просто ги разкара!
След тях се появява Къртис. Хвърля ми ослепителна усмивка, кимва на сестра си, намръщва се при вида на чашките и се отправя към масата на момчетата — разпознавам още лица от DVD-то за сноубордисти — и им стиска ръцете. В света на сноуборда Къртис и Саския са кралски особи. Родителите им, Пам Бърнийдж и Ант Спаркс, са пионери в този спорт, и както изглежда, те познават всички тук.
До мен седи Одет Голин, бронзова медалистка в Х-игрите. Тя е момичето със зеленото яке. Късата ѝ кестенява коса се извива изпод шапката „Росиньол“. Опитвам се да прикрия смущението си, но всъщност тя се държи много мило. Разбирам, че и тя е тук за целия сезон, другите момичета са само за състезанието.
Навеждам се към нея.
— Момчетата плашат ли се от теб? Искам да кажа, толкова си добра, сигурно се плашат?
Одет махва с ръка:
— Пфу.
Ще ми се групата да спре да вдига такъв шум. Ще прегракна от викане:
— Миналата година ходех с един швейцарски сноубордист, който ме заряза, защото го бих на канадска борба.
Момичетата се разсмиват.
— Пред всичките му приятели — добавям аз.
Одет ми дава пет. Май водката си казва думата. Обикновено никога не се отпускам така, още по-малко пред хора, с които току-що съм се запознала, но е приятно да го споделя. Чак сега си давам сметка колко съм била наранена. Стефан беше професионален състезател по сноуборд крос и никога не ме изчакваше на пистата, но аз обичах да карам с него, защото трябваше да се напъна докрай, за да не го изпусна от погледа си.
— Трябваше да го пратиш във фитнеса — казва момичето отсреща.
— Или да му наемеш личен треньор! — добавя друго.
— Или да го натъпчеш със стероиди!
Идеите стават все по-нелепи. Това е съвсем ново усещане за мен, да съм част от група с такива готини момичета. У дома срещите ми с приятелки са истинско мъчение. Обичат да говорят единствено за мода или за знаменитости. Много по-добре се чувствам сред приятелите ръгбисти на брат ми и техните грубовати шеги.
Донасят още водка. Колко станаха? Вече не ги броя. Рядко пия — нямам време от работа и тренировки — и никога преди състезание, но другите момичета продължават да пият, някои дори комбинират с бира, така че обръщам чашката и я тропвам на масата.
Германките в съседното сепаре ни обсъждат и мисля, че Саския цели точно това. Нещо като демонстрация: вижте ни, че сме достатъчно яки, да пием тази вечер и да ви бием утре. Което може и да е вярно, ако си Одет Голин, но далеч не е вярно за мен. Но не бива да излагам групата.
Къртис се приближава и казва нещо в ухото на Саския. Не мога да чуя от музиката, но мисля, че ѝ казва да спре да пие. Тя махва с ръка, не иска да слуша, и Къртис се връща навъсен на масата си.
— Боже, колко е досаден — казва тя.
— И моят брат е супердосаден — казвам аз. — Колко по-голям е от тебе?
— Две години.
— Точно колкото брат ми.
— Аз пък имам двама по-големи братя — казва Одет.
— Клетата — казва Саския и всички се смеем.
— Карат ли сноуборд? — питам аз.
— Не, ски състезатели са — казва Одет. — И аз бях скиорка. Смених ските със сноуборда, когато бях на четиринайсет.
— Тук ли са, в Лю Роше? — питам аз.
— Не, ще изкарат зимата в Тинс. Била ли си там?
Започва дълъг разговор за това, кой къде се е пързалял.
Когато Саския отново се отправя към бара, виждам, че с Къртис имат сериозна разправия. Джейк не би се осмелил да ми казва какво да правя. Това го изяснихме още преди години.
Саския се връща с още чаши. Докато ги обръщаме, групата започва да свири парчето на „Килърс“ „Някой ми каза“.
Саския скача:
— Обожавам тази песен.
Останалите я следваме на дансинга и изведнъж целият бар е на крака, всички танцуват и телата се блъскат в тясното пространство. Леко се клатушкам. От години не съм се напивала така. Преди да си легна, трябва да изпия тонове вода.