Леко замаяна, се запътвам към тоалетната. Докато се препъвам образно към масата, една ръка ме подхваща под мишницата. Къртис.
Псувам наум. Краката ми вече притреперваха, сега и гласът ми притреперва:
— Благодаря.
Очите му блесват:
— Както ти казах по-рано, можеш да паднеш върху мен, когато поискаш.
Напъвам се да не се изчервя и кимам към бутилката „Евиан“ в ръката му.
— Сигурно тук си единственият, който не пие.
— Не пия, когато тренирам. Обърква ми времето за възстановяване.
Поглеждам към нашата маса. Пристигнала е още една табла с водка. Ужас.
Къртис проследява погледа ми.
— Мисля, че вече ти стига.
— Моля? — казвам аз. — Ако имах нужда от съвет, щях да го поискам.
За какъв се мисли? Да казва на малката си сестричка колко да пие, си е негова работа, но мен дори не ме познава. Заклащам се към бара. Не мога да оставя Саския цяла вечер да ми плаща пиенето. Очевидно може да си го позволи, но не желая да се възползвам. Трябва да платя поне за едно завъртане.
Само че не знам точно каква водка сме пили досега, а Саския ми прилича на човек, който знае какво харесва.
— Пак от същото ли? — пита барманката още преди да си отворя устата.
— Да — казвам с облекчение.
Дейл и Брент седят малко по-нататък на бара. Докато приготвя моята поръчка, барманката си приказва с тях. Облечена е с къса черна рокличка и ботушки с остри токчета и двамата оглеждат краката ѝ. Тя е дребничка и много хубава — дълга, тъмна коса, силен грим. Чувам силния ѝ нюкасълски акцент, по-силен е от моя, и веднага я харесвам. Севернячка като мен.
Дейл казва нещо, което я кара да завърти очи. Тя му отвръща и той навежда глава, все едно се е засрамил. Брент се смее и го потупва по гърба.
Барманката ми носи поръчката. Мъчно ми е за нея, да я свалят всякакви типове, вечер след вечер, особено с такава фрапантна външност като Дейл, с неговите руси плитчици и многобройни обеци. Сигурно ѝ е дошло до гуша.
Обаче докато подрежда шотовете върху таблата, виждам, че тайно се усмихва, и разбирам, че съм сгрешила. Тя се закача с тях. И знае точно как да го прави.
— Готово — казва ми тя, — десет евро.
Колебая се. Питиетата по ски курортите струват цяло състояние и очаквах да е поне петдесет. Сигурно е сбъркала, Брент и Дейл са я разсеяли, но ако си замълча, ще ѝ удържат от заплатата.
— Не може да е толкова.
Раздразнение преминава през лицето ѝ.
— Не може, ама е.
Окей. Поне опитах. Подавам ѝ банкнота от десет евро.
Докато я прибира в касата, хвърля поглед към момчетата и отмята косата си по начин, който казва Не проявявам интерес.
Гледам, силно впечатлена, как Дейл се навежда през бара, навил ръкавите си, за да покаже обилно татуираните си ръце, и я извиква. Тя пак се усмихва на себе си и се прави, че не чува.
Никога не съм си играла така с мъжете. Даже не знам как се прави.
С червения си лакиран нокът тя посочва една от чашките и казва нещо, което не чувам.
— Моля?
— Това е водката.
Какво? В размътената ми глава се промъква ужасно подозрение. Саския не би направила това.
Нали?
7
В настоящето
Втурваме се по дългия, тъмен коридор. Кошът, в който оставихме телефоните, е празен.
— Кой ги е взел? — пита Къртис. Тонът му е заплашителен.
— Телефонът ми беше абсолютно нов — казва Хедър почти през сълзи. — И всичките ми бизнес контакти са там.
— Успокой се — казва Дейл, — ще го намерим.
Всички сме еднакво шокирани.
Оглеждам коридора и в двете посоки. Или някой от тях четиримата ги е взел, или в сградата има друг човек? Не мога да мисля трезво. Всичко това е напълно необяснимо. Вече усещам ефекта на уискито. На тези височини алкохолът те хваща бързо, а и не съм яла от часове.
— Може да установим, кой не е взел телефоните — казвам аз. — Кой от нас не е излизал от залата? Аз бях в тоалетната, преди да започнем играта.
— Забеляза ли дали телефоните са там? — пита Къртис.
Напрягам си мозъка:
— Не мога да си спомня.
— Отидох да донеса пиене — казва Дейл, — и аз не съм обърнал внимание. — Поглежда към Къртис. — Ти защо излезе?
— Да се обадя по телефона — казва Къртис, — и до тоалетната.
— На кого се обади? — питам го аз.
Къртис повдига вежди сякаш да каже, че не е моя работа.
— Е? — настоява Дейл.