По-скоро бих умряла, отколкото да си го призная, но се радвам, че тези двамата са с мен. Особено Брент, защото Къртис ми влияе по особен начин и леко се разтрепервам, когато е наблизо.
Коридорът завива. Има врати и от двете страни, но всички са заключени. Напрягам се, когато минаваме покрай тях, очаквайки някой да изскочи.
— Какво мислиш, че има зад тях? — пита Брент, докато пробва последната.
— Може би офиси — казва Къртис, — или складови помещения.
Стигаме края на коридора.
— Тук няма нищо — казвам аз, докато се връщаме обратно. — Какво ли има отвън?
— Много е тъмно, за да видим каквото и да било — казва Къртис.
— Помниш ли какво имаше там — казвам аз, — май бяха два гаража за снегорини.
От най-големите. Машините, които обработват снега, са гигантски.
— Мисля, че бяха три — казва Къртис.
— В началото на влека имаше шатра — добавя Брент — и павилион.
— И място за почивка — казва Къртис, — с шезлонги. Трябва да има и барака или нещо подобно, където прибират шезлонгите.
Връщаме се в залата. Хедър и Дейл още ги няма. Долният стаж ми изглеждаше доста по-просторен от този.
Къртис затваря вратата зад нас и понижава глас.
— Мисля, че Дейл и Хедър стоят зад всичко това?
Зяпвам го, учудена:
— Защо?
— Нямам представа.
— Не мисля, че са те — казвам аз. — Хедър ми се стори доста изплашена.
— Или просто е добра актриса? — Къртис поглежда към Брент.
Брент повдига рамене:
— Не питай мен.
Къртис понечва да ритне вратата.
— Някой си играе с нас и това въобще не ми харесва.
Брент си налива още един голям „Джак Даниелс“. Интересно ми е как двамата се справят с напрежението. Брент се налива, Къртис става все по-бесен.
— Мила, искаш ли едно? — пита Брент.
И това е всичко, което ми се предлага, а с такава носталгия очаквах нашето събиране. Въздишам:
— Добре, налей ми.
Къртис докосва ръката ми:
— Мила.
Усещането за дежавю ме сварва неподготвена. Една нощ преди десет години Къртис ме помоли да спра да пия и трябваше да го послушам, но не го направих.
Точно както сега.
Подавам чашата си. Брент май е по-неспокоен, отколкото показва, защото ръката му трепва и разплисква уиски върху ръката ми. Облизвам лепкавото питие от пръстите си и обръщам чашата.
Мисля, че Къртис е забелязал трепването, защото се взира в Брент, сякаш иска да прецени на какво е способен.
Но Брент не е човекът, който му трябва.
8
Десет години по-рано
Влача се през платото, главата ми бучи, стомахът се бунтува. И се надявам да се добера до халфпайпа, преди пак да повърна.
Опънали са гигантски надписи: Лю Роше Оупън. Състезатели с номера на гърдите хвърчат над пайпа, други загряват или затягат автоматите си. Лицата са напрегнати, състезателите съсредоточено се подготвят за триковете, които ще изпълняват. И аз щях да съм като тях, ако не полагах огромни усилия да не повърна.
Снощи, щом се върнах от бара, започнах да правя опити да хапна нещо, но нищо не можах да задържа. Толкова съм ядосана — повече на себе си, отколкото на когото и да било. Как можах да се подредя така. На двайсет и три съм, не съм тийнейджърка. Независимо от другите, трябваше да знам какво правя.
От високоговорителите гърми хип-хоп, слънцето ми цепи мозъка. Прикривам очите си с ръка и искам да се свия в някоя тиха, тъмна стая и да спя, докато изтрезнея.
Момчето до мен захапва огромен банан и на мен ми се повдига. Само от миризмата. Наблизо са се разположили телевизионните екипи — Юроспорт, Франс 3 и още няколко. Стискам устни. Спри, не повръщай пак.
На опашката за регистрация се вдига шум на няколко езика. Докато взимам състезателния си номер, няколко момичета от снощи минават покрай мен, стиснали сноубордове под мишници. Навеждам глава, за да не видя как ми се присмиват.
Някой ме потупва по рамото — Одет се втурва и ме целува по двете бузи:
— Как си?
Повдигам вежди:
— Ти как мислиш?
Учудване сменя усмивката ѝ.
— Какво искаш да кажеш?
— Водката.
— Каква водка?
— С която се наливах цяла вечер.
Докато ѝ обяснявам, лицето на Одет порозовява. Оглежда се за Саския, не може да повярва. Ето я там горе с бялото си яке „Соломон“, готви се за спускане. Одет се обръща към мен, думите изхвърчат от устата ѝ. Саския била подготвила всичко, преди да вляза в бара, предложила в чашките да има вода, за да смутят съперничките.